Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Крийси (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Perfect Kil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми (2023 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
hri100 (2025 г.)

Издание:

Автор: Артър Куинъл

Заглавие: Перфектно убийство

Преводач: Влади Ковачев

Година на превод: 1998

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Прозорец“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска (не е указано)

Печатница: "Балкан прес ЕАД

Редактор: Марта Владова

Художник: Буян Филчев

Коректор: Валери Калонкин

ISBN: 954-8079-91-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13701

История

  1. — Добавяне

29.

Кавгата избухна сутринта, след като Майкъл се върна от болницата. Беше кратка, но много остра. Леони сервира закуска на двамата мъже. Когато свършиха, Крийси погледна Майкъл и каза:

— Отивай да сложиш плувките и влизай в басейна.

Леони миеше съдовете. Тя се обърна изумена:

— Какво!

Крийси все още гледаше Майкъл. Той каза спокойно:

— Не се предавай, слез долу. Направи само четири дължини, бавно, но после остани във водата половин час. Седни на стъпалата и водата да стига до брадата ти.

Леони се приближи към масата, от ръцете й капеше вода.

— Ти да не си луд?

— Давай — каза Крийси на Майкъл. — Идвам след малко.

Младежът напусна кухнята.

Леони застана пред Крийси с ръце на хълбоците, очите й излъчваха смес от неверие и гняв.

— Да не си луд? — повтори тя.

Крийси въздъхна и я погледна в лицето.

— Ти да не си лекар? — попита той.

— Не.

— Обучена медсестра?

— Не.

— Да имаш опит с огнестрелни рани?

— Не, нямам — тросна се тя. — Но говорих с доктор Греч вчера по телефона, след като тръгнахте от болницата. Той каза, че Майкъл трябва да почива пълноценно и да не се напряга.

— Той е много добър лекар, но няма почти никакъв опит с огнестрелни рани — възрази Крийси.

— О — рече тя пренебрежително. — Значи си по-добър от един доктор?

— В този случай, може би да — отвърна спокойно той.

Тя се обърна и тръгна към кухненската врата:

— Е, аз няма да позволя това. — Тонът й бе категоричен.

По-късно си спомни колко бързо бе действал той. Не беше направила и две крачки, когато ръката му хвана нейната над лакътя, достатъчно силно, за да я заболи.

— Ти няма да се месиш. — Той я обърна към себе си, гласът му все още беше тих. — Ако се намесиш, ще напуснеш тази къща и острова незабавно и няма да се върнеш. Нали знаеш какво значи това? Няма да носиш със себе си и писмо от нотариата… знаеш условията на нашия договор.

Тя го гледаше в лицето, очите й се изпълниха с омраза. После сякаш изплю думите си:

— Ти си гадно копеле. Защо се отнасяш с него така?

— Това е за негово собствено добро. Изцяло — отвърна той напълно равнодушно и направи жест със свободната си ръка: — Този басейн е пълен с морска вода, а морската вода е лековита за раните, от нея те зарастват по-бързо. Упражнението е много леко. Ще гледам да плува много бавно. Всеки ден ще прави по още малко и след месец ще бъде напълно във форма. Повярвай ми, разбирам от тези неща.

— Защо е тази припряност? — сопна се тя. — Защо не го оставиш сам да прецени.

— Защото огнестрелната рана не е като другите. Освен физическа, тя е и психическа. Ако се мотае и не прави нищо, това ще се отрази на мисълта му.

— Защо изобщо правиш всичко това? — попита тя злостно. — Защо го обучаваш с тези оръжия и на какво ли не още. В края на краищата, той е само едно момче.

— Той не е момче! — Гласът му се извиси гневно. — Но отново ще бъде, ако го разглезите, след всичко, през което премина.

Тя се изсмя подигравателно.

— Разглезен! За бога, ти дори не ми позволи да го посетя в болницата, както и другите. Замислил ли си се за това момче?

— Той е мъж — сопнато отговори Крийси. — И си спомни договора. Никакви въпроси.

— Ти си копеле — изсъска тя. — И ми причиняваш болка.

Той отпусна ръката й, отдръпна се и каза:

— Решавай, или ще се примириш, или напускаш начаса.

— Няма да напусна — отговори тя настървено, — но ще се преместя в другата спалня. Едва издържам да стоя в една стая с теб, да не говорим в едно легло, въпреки че никога не ме докосваш.

Тя се обърна и излезе от кухнята.

След като премести дрехите си в другата спалня, тя излезе във вътрешния двор. Майкъл седеше в басейна и водата стигаше до брадата му. Крийси бе седнал на ръба близо до него, с крака във водата. Говореха си тихо.

Леони се приближи и каза грубо:

— Аз излизам. Ще се върна навреме, за да приготвя обеда.

Майкъл вдигна поглед, усмихна й се успокоително:

— Не се тревожи, Леони, направих четири дължини и се чувствам добре.

Крийси не каза нищо, просто гледаше надолу, към водата.

 

 

Лора миеше теракотения под на хола, когато Леони влезе, отмятайки мрежата против мухи.

Лора видя израза на лицето й и веднага попита:

— Какво се е случило?

— Мразя това копеле — каза Леони. — Съжалявам, Лора, но ти си единственият човек на този тъп остров, с когото мога да говоря. — После избухна в сълзи.

Пет минути по-късно те седяха във вътрешния двор. Лора наливаше кафе, а Леони изливаше мъката си.

Лора слушаше мълчаливо. Слушаше как е станало всичко. Театралната агенция, брачният договор, който включва шестмесечна уговорка и регистрираната сватба. Също и пълната липса на какъвто и да е физически контакт между Крийси и Леони.

— Накрая ще убие момчето — завърши тя с горчивина. — Това копеле няма сърце… абсолютно е безсърдечен.

— Той има сърце — отговори Лора нежно. — Просто обикновено го държи студено и заключено.

— Е, що се отнася до мен — изсумтя Леони, — ключовете са захвърлени надалече. Бих напуснала още днес, ако не беше Майкъл. Дори ако това означава да изгубя апартамента си в Лондон. Какво ли може да е намислил за момчето?

— Не знам — отговори Лора, — но в някои отношения Майкъл доста прилича на Крийси. — Вдигна рамене и каза: — Преди злополуката не бях те виждала да проявяваш някакви чувства към Майкъл. Очевидно това те е променило, иначе сега нямаше да бъдеш тук. По-добре се запитай какви са всъщност чувствата ти към него.

Настъпи мълчание. Леони погледна към Комино, после се изсмя нерадостно:

— Майчински — промълви. — Не мога да повярвам, но мислите ми са абсолютно майчински.

Лора се усмихна и наля още кафе.

— Това е естествено. Ти седя будна две нощи и гледа момче, за което мислеше, че ще умре. Плака ли, когато разбра, че той ще живее?

— Да.

— Стоя ли край леглото му часове наред, държейки ръката му, след като той дойде в съзнание?

— Да.

— Значи е естествено. Ти гледаш на него като на малко момче, което замества собствения ти син, а Крийси гледа на него като на мъж. Затова го мразиш.

— Какво да правя? — попита тъжно Леони.

Гласът на Лора се оживи:

— Ще спазваш шестмесечния си договор. Няма да се намесваш в лечението, което прилага Крийси. Повярвай ми, на този етап той знае най-добре. Два пъти в живота му съм го лекувала и съм го връщала от ръба на смъртта. Точно в тази къща. Може би лекувала е твърде силна дума, но му готвех хубава и здравословна храна и го наблюдавах как се съвзема. Знае какво може и не може да понесе човешкото тяло.

— Животът в тази къща ще стане ад — каза Леони.

— Само ако ти го направиш. Познавам Крийси. Той ще се държи, сякаш никога не е имало спор. Животът ще продължи по същия начин, както и преди злополуката, но всичко зависи от теб.

— Ако знаех нещо за него — негодуваше Леони, — щеше да ми е по-лесно, но той никога не говори за себе си, нито пък другите. Той е просто един робот.

Лора потупа Леони по рамото и рече успокоително:

— Не е минало достатъчно време. Крийси не бива да научи, че си ми казала за брачната уговорка. — Усмихна се. — Но ако те попита, кажи му, че си ми казала, че е копеле. Той ще го приеме.

Леони изнурено й се усмихна.

— Дъщеря ти сигурно го е обичала много. Или е била много по-търпелива от всички, които познавам.

— О, тя наистина го обичаше много — възкликна Лора. — И, повярвай ми, не беше по-търпелива от мен. А както всички знаят, аз не съм от търпеливите. Истина е, че той я обичаше също. И каквото и да направи Крийси, то винаги ще е безпогрешно. А сега трябва да се заловя отново за досадната домашна работа, на този остров светът все още принадлежи на мъжете.

Леони стана, целуна я по бузата и каза топло:

— Благодаря, Лора, ще се опитам да последвам съвета ти.

Лора я изпрати през къщата до входната врата.

— Ще се видим в събота вечер.

— В събота вечер?

— Да, ще се съберем по случай годежа на Джоуи, горе в къщата на родителите на Мария, в Надур. Ще бъде хубаво парти.