Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (52)

51.

Бяха преполовили вечерята, когато на вратата се позвъни. Леони погледна часовника си.

— Кой ли може да е? Дано не е онова влечуго с молба да му заема малко захар или с някакво друго извинение, за да прекрачи прага.

Джералдин отмести стола си и стана.

— Аз ще отворя. Ако е той, ще му напомня, че магазинът на ъгъла е отворен до полунощ.

Тя излезе в коридора и се изгуби от погледа на Леони. Леони взе бутилката да налее още вино в двете чаши. Чу приглушен говор и после бодрия глас на Джералдин, която извика:

— Не е влечугото от съседния апартамент.

— Кой е?

— Горилата от Гоцо.

Леони разля от виното на покривката и вдигна озадачено поглед, когато Крийси влезе в стаята. Следваше го Майкъл, а след тях ситнеше Джералдин с блеснали от любопитство очи. Леони се изправи, напълно объркана. Майкъл заобиколи Крийси и я притисна в силната си прегръдка. Тя разбра, че плаче.

Джералдин предложи закачливо на Крийси:

— Да ви налея ли питие?

Необходими бяха няколко минути, за да се успокои ситуацията. Джералдин наля уиски със сода за Крийси и бира за Майкъл и после ловко се заизмъква.

— Не сме си довършили вечерята — спря я Леони, вече поуспокоена.

— Няма значение — отговори Джералдин, докато обличаше палтото си. Хвърли на Леони поглед, който казваше: „Обади ми се после или ще те убия!“ и си тръгна.

Майкъл повдигна капака на тенджерата и вдъхна аромата на задушеното.

— Храната в самолета беше ужасна — каза той с усмивка.

— Сядай и яж. — Леони дръпна още един стол за Крийси. Сипа яденето и каза: — Добре че съм сготвила повече. Винаги правя толкова, че да мога да си притоплям още един ден, че и повече. Сега ми кажете какво правите тук?

— Дойдохме да те заведем у дома — съобщи Майкъл просто.

Тя погледна Крийси и той кимна. Изглеждаше смутен.

— Но защо? — попита тя.

Крийси бе решил да не репетира с Майкъл предварително. Вдигна рамене и тихо каза:

— Липсва ни твоето готвене.

Тя се подсмихна.

— Тогава идете в агенцията и си наемете готвачка. Дори може да я изпратят тук и аз ще я науча как да прави йоркширски пудинг.

Крийси не отговори. Майкъл го погледна бързо и после призна на Леони:

— Снощи го бих на петдесет дължини в басейна.

— Е?

— Облогът беше, че победителят ще може да поиска от другия всичко, каквото пожелае — обясни Крийси.

— И затова сме тук — додаде Майкъл. — Беше на косъм, но аз спечелих.

Тя изгледа първо единия, после другия и се обърна към Крийси:

— Значи си изгубил някакъв облог и си дошъл да ме вземеш като чувал с картофи?

— Нищо подобно. — Лицето на Майкъл помръкна. — И двамата искаме да се върнеш.

Тя все още гледаше Крийси. Той беше забил поглед в чинията си. Вдигна глава и каза:

— Да, и двамата искаме да се върнеш.

— Защо?

— Защото ни липсваш… не е същото.

Тя продължи да гледа Крийси.

— Знам, че на Майкъл му липсвам. И на мен той ми липсва, но няма начин да ме убедиш, че липсвам на теб. Няма начин да ме накараш да повярвам, че искаш да се върна.

Той отново вдигна глава към нея и каза:

— Нямаше да бъда тук, ако не исках да се върнеш.

— Вярвам ти — прие думите му тя. — Но причината е в Майкъл, а не в мен.

Обърна се към Майкъл:

— Когато те видях да влизаш в стаята, осъзнах, че те обичам като син, но не мога да живея в Гоцо така, както живях преди. Гоцо ми харесва, но не и начина на живот. — Тя заговори, като че Крийси не беше в стаята: — Минаха пет седмици, откакто се върнах тук и знам, че не мога да живея с този мъж. Той ме кара да се чувствам като част от мебелировката или като кухненски робот. Да, беше добър с мен през последните седмици, но това беше изкуствена доброта, може би внушена му от Лора.

Настъпи мълчание, което най-сетне Крийси наруши:

— Чувствам привързаност към теб.

Тя се изсмя подигравателно.

— Ако е вярно, то това е привързаност, която може да изпитваш към домашно куче.

Той отново бе свел поглед към чинията си. Храната му остана недокосната. Едва доловимо промълви:

— Никога не съм имал домашно куче… никога не съм имал никакви домашни любимци — вдигна глава и я погледна.

Тя го гледаше втренчено. Усети как се издига някаква стена между нея и него. Остави бавно ножа и вилицата си в чинията.

— Къде сте отседнали?

— В хотел „Гор“ в Куинсгейт.

Тя стана и отиде в кухнята. Чуха я да вдига телефона, после няколко тихи, недоловими думи. Върна се и каза на Майкъл:

— Извиках ти такси. Ще бъде пред входната врата след около три минути. Иди си в хотела, ще говоря с теб утре.

Майкъл я изгледа, после хвърли поглед към Крийси, който замълча.

— Разбирам. Ще се видим по-късно. — Майкъл стана.

След като той тръгна, тя разчисти масата, донесе на Крийси чаша кафе, седна и попита тихо:

— Кажи ми. Какво значи за теб привързаността?

Той отпи от кафето си. Беше с точно толкова захар, колкото го обичаше.

— Не знам. Не съм в състояние да го изразя с думи.

Тя му се усмихна широко.

— Ще трябва да опиташ.

— Какво значи тя за теб? — попита той.

— Това е нещо, което можеш истински да почувстваш, ако ти отговорят със същото — рече тя, след като помисли.

Той замълча и когато отговорът му дойде, я порази.

— Това означава, че ти не изпитваш абсолютно никаква привързаност към мен.

— Това е мой проблем — отговори тя. — Не мога да реша защо, но изпитвам.

— Тогава, според твоята дефиниция, тя трябва да е споделена.

— Може би, но това е блестящо замаскирано — въздъхна Леони.

— Аз не проявявам външно чувствата си.

— Познавал ли си много жени? — попита тя.

Отговорът му беше прям:

— Познавал съм много физически — не скри той, — дори живях с някои от тях известно време, от няколко дни до няколко седмици. Но обичах само една. Може би това е проблемът през тези изминали месеци. Така и не познавах любовта, докато не срещнах Надя. Така и не разбирах какво значи щастие, това беше само дума. Видях как се роди дъщеря ми. Бях там. Виждам жена си и дъщеря си всеки ден. Виждам как лежат в моргата. В студен ден. Тях виждам, когато се събуждам и когато заспивам. За мен е невъзможно да си помисля отново да обичам жена. Не знам за другите хора, но за мен никога не може да се случи два пъти.

В малката стая настъпи мълчание, което тя прекъсна с въпрос:

— Спал ли си с други жени, откакто съпругата ти загина?

— Да.

— И изпита ли нещо към тях? Освен секса?

Той пийна още малко кафе, после изстреля и втория патрон.

— Харесвам теб повече, отколкото тях. Започнах да те харесвам все повече през времето, което прекара в Гоцо. Но не мога да повярвам, че съм способен отново да обичам. Мисля, че това чувство се разби на пух и прах заедно с бомбата на онзи самолет.

— Разбирам — кимна тя. — Сега бъди искрен за още едно нещо. Мислиш да ги избиеш, нали?

— Да.

— И да използваш Майкъл?

— Ако се наложи.

— Значи това е нещо като договора, който имаше с мен? Просто инструмент за отмъщение?

— Това беше първоначалната идея — усмихна се горчиво той. — Но фактът, че съм тук, показва, че първоначалните идеи невинаги се осъществяват. Знаеш много добре, че щом казвам, че не само Майкъл иска да се върнеш, наистина го мисля. Няма да се чувстваш самотна. Ще се отнасям към теб с… това, което вероятно се нарича привързаност.

Дълго време между тях цареше мълчание.

— Къде ще спя? — попита тя.

— Надявам се да спиш в моето легло.

— Ще ме докосваш ли?

— Ако пожелаеш.

— Ти какво желаеш?

— Да те докосвам.

 

 

На сутринта тя му поднесе кафе и го събуди.

— Току-що звъннах на Майкъл. Казах му, че ще го вземем след около час и ще му покажем лондонските забележителности.

Той се надигна в леглото, протегна се, дръпна главата й към себе си и целувайки я, попита:

— Какво каза той?

Тя се усмихна и прокара пръсти по косата му.

— Каза, че утре е събота и иска да отиде на мача на „Тотентъм Хотспър“. Сигурно портиерът на хотела може да намери билети.

— Това ли е всичко?

Тя поклати глава.

— Не, каза и още някои неща. Но това си е между майка и син.