Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (13)

12.

В неделя вечер Джоуи Шембри мина през къщата, за да вземе Майкъл и да го заведе на дискотека. Майкъл обличаше в спалнята новите си джинси с дупки на коленете и новата си тениска на Крис Риа. Леони приготвяше вечеря в кухнята. Крийси изнесе няколко бири на масата под навеса и поприказва с Джоуи за къщата, на която работеха. Цяла седмица пристрояваха ново крило, предвидено за трапезария и кухня. Не можеха да решат дали да използват за покрива сводове или дървени греди. Всъщност имаха няколко спора върху това.

Джоуи изпи половин чаша, погледна сурово към Крийси и каза:

— Решил съм, Уомо, и нямам намерение повече да споря.

— Какво си решил?

— Ще бъде със сводове вместо с греди.

— Защо?

— Защото харесвам сводове, по-традиционно е.

Крийси сви равнодушно рамене.

— Да, но трябва да помислиш и за пазара. В края на краищата повечето от тези къщи се купуват от англичани или напоследък от германци. Те харесват старите дървени греди, мислят, че са по-селски. Приеми това, Джоуи, ти няма да живееш на това място… нали?

Джоуи го погледна с присвити очи. Пресуши чашата си и стана, мина през дворчето и извика на малтийски през сводестата врата:

— Майкъл, ако след две минути не си готов, тръгвам без теб и онази шведка ще остане с разбито сърце.

— Идвам, Джоуи, идвам! — побърза да отговори Майкъл.

Джоуи се върна на масата и се ухили на Крийси.

— Имам чувството, че тази вечер той ще е потърпевшият. Онова момиче е лудо по него.

— Не давай на младото копеле да пие много!

— Разбрали сме се да го заведа и да го върна вкъщи — оправда се Джоуи. — Както и да е, аз не бих се тревожил. Миналата седмица просто беше първата му истинска вечер навън и той попрекали. Аз направих същото.

— Ти си прекалявал повече пъти, отколкото би искал да си спомня.

Джоуи се ухили отново, но когато чу тракането на тенджерите в кухнята, стана извънредно сериозен. Погледна към Крийси и каза:

— Между другото, нося вест от майка ми.

— Кажи.

— Утре е неделя. Каза да не си правиш труда да идваш на обяд, ако не вземеш жена си със себе си.

Крийси направи гримаса.

— Майка ти може да бъде ужасно досадна. Кога за последен път е играла бинго?

Джоуи разпери ръце.

— Дори не знаех, че някога е играла и си прав, наистина може да бъде досадна.

Майкъл излезе от къщата и Джоуи подсвирна, като го видя.

— Браво, човече. Какъв трепач. Откъде взе тениската?

— Вчера долетя от Лондон — засмя се щастливо момчето. — Тази вечер нямаш шанс!

Крийси съобщи за намеренията си в понеделник вечерта по време на вечерята. Сутринта бе взел няколко писма от „Гленийгълс“. Едно от тях имаше печат от Вашингтон.

Следобед не отиде да работи с Джоуи на къщата. Стоя в кабинета си и проведе редица презокеански телефонни разговори, както и няколко местни.

— Утре заминавам — каза той. — Ще отсъствам няколко седмици.

— Къде отиваш? — попита Майкъл.

— Имам да свърша някои неща. — Той внимателно погледна към момчето и каза: — Познаваш ли един човек на име Джордж Замит… Той е племенник на Пол Шембри, братовчед на Джоуи?

Майкъл кимна.

— Знаеш ли с какво се занимава?

Майкъл отново кимна.

— Чудесно. Говорих с него по телефона рано следобед и се разбрахме за някои неща. От утре всеки вторник и четвъртък ще хващаш ферибота в седем сутринта и после автобуса до Ла Валета. От автогарата ще тръгнеш към форт „Свети Елмо“. Джордж ще бъде там.

— Какво ще правя?

Крийси помисли малко и после погледна Леони.

— Ще продължиш обучението си — каза с равен глас. На Леони каза: — Много е рано, но бих предпочел ти да го караш до ферибота, докато ме няма.

— Разбира се.