Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (64)

63.

Фериботът беше привързан успоредно на дока. Рампата изтрака и Майкъл препусна по нея право в обятията на Леони.

Докато пътуваха към къщи, той с удоволствие й каза:

— Хубаво е да си у дома. Какво има за вечеря? Писна ми от арабска храна.

Тя се засмя.

— Ще те заведа на вечеря навън. В „При Сами“. Специално меню. Има пресен омар и го пази за нас.

— Защо специално меню?

Тя го погледна и се учуди колко бързо бе пораснал.

— Защото утре следобед заминавам за Лондон, Крийси позвъни преди няколко дни.

— И няма да ме вземеш със себе си — проточи той с явно разочарование.

Тя забави джипа, за да пропусне едно стадо овце на пътя.

— Категорично не — отговори тя с усмивка. — Отивам само за три дни. Ще бъде нещо като закъсняло сватбено пътешествие.

— Добре — съгласи се той отнемайкъде. — Други новини?

— Нищо. Крийси ще ме инструктира в Лондон, а аз ще те инструктирам, когато се върна. Той каза, че трябва да си готов да пътуваш след около седмица. Иска да отидеш за няколко дни до Малта, да прекараш малко време с „Хеклер и Кох“ на стрелбището. Уредил го е с Джордж.

По-късно същата вечер те седяха на пристанището, почти не говореха и се наслаждаваха на омара. По време на кафето той погледна часовника си.

— Да, знам, Майкъл — обади се тя. — Петък вечер е и „Ла Гротта“ ще се залюлее. Но тази вечер ще трябва да прекараш още половин час с майка си.

Той се ухили, протегна се, покри ръката й със своята и каза с пълна увереност:

— Бих предпочел да съм с теб тук пред всички други места. — Той направи жест към препълнения ресторант: — Хората, които не ни познават, мислят, че си моя приятелка и всички са луди от ревност… това ми харесва.

Тя се засмя и отговори:

— А жените ревнуват от мен моето момченце-играчка. — Лицето й изведнъж придоби сериозен вид и тя се загледа в очите на младия човек, преди да поклати глава и да продума: — Не, Майкъл, ти не си момченце-играчка. Ти си мъж. Гордея се с теб… и се страхувам за теб.

— Не бива да се страхуваш — каза меко той.

— Зная, но изпитвам страх… Докато чаках ферибота този следобед, разбрах, че за първи път в живота си съм истински щастлива. Понякога в миналото си мислех, че съм щастлива, но не разбирах тази дума. Тя трябва да бъде съчетана с доволство.

Изведнъж тя отново вдигна поглед към лицето му и каза:

— Вярвам, че Крийси ме обича. Не знам защо… но го вярвам… знам, че никога няма да го каже, защото не е такъв… но вътрешно го вярвам.

Също така сериозно Майкъл потвърди:

— Аз също го вярвам.