Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (71)

70.

Седяха в хола на един от апартаментите на хотел „Морис“ в Париж. Тирбушон Две им даде паспорти, билети и написано на машина упътване и за двамата. Подаде на Крийси и малка дървена кутия. Крийси я отвори. Вътре бяха поставени четири куршума със сребърни върхове, на които бяха издълбани малки кръстчета.

Докато Крийси ги разглеждаше, Тирбушон Две обясни:

— Колкото по-скоро се използват, толкова по-силно действат.

Майкъл погледна изненадано.

— Какви са? — поинтересува се той.

— Куршуми — лаконично отговори Крийси. — Специални куршуми за Джибрил. Ще ти обясня после.

— Сигурен ли си за разстоянието? — попита Майкъл.

— Приблизително толкова е — каза Крийси. — Но преди това ще го измеря. Също и ъгъла на наклона. После ще можем да нагласим окулярите на пушките.

— Дунга Джусто Басне — усмихна му се Майкъл.

Крийси отвърна на усмивката му, но изглеждаше смутен. Майкъл доста се изтъкваше. Вече не беше обучаваният, а почти партньор. Така и продължи:

— Ще имаме ли там скоростомер за вятъра?

— Да, „Джаскар“. Изключително точен.

Майкъл наведе глава, умът му трескаво прехвърляше думите на Рамбахадур Рай. После погледна Крийси:

— Идеята е да използваме заглушители?

— Това е оптималната ситуация — раздразнено отговори Крийси.

— Ако страничният ветрови фактор е по-голям от пет възела, заглушителите трябва да отпаднат. При петстотин метра отклонението ще е голямо за заглушители. Сцеплението е повече — разсъждаваше Майкъл.

Крийси погледна към Тирбушон Две, който се подсмихна и отбеляза:

— Той изглежда знае всичко.

— Той е един многознаещ малък задник, но в този случай е прав — съгласи се Крийси.

Тирбушона си тръгна в осем вечерта с кратко сбогуване:

— Късмет и успех!

Майкъл трябваше да хване полета за Анкара в полунощ. Крийси го закара до летището и двамата за последно вечеряха заедно във филиала на „Максим“, с изглед към пистите и рулиращите самолети. Ядяха почти без да разговарят, и двамата потънали в мислите си. Изядоха по дванайсет стриди и топчета от агнешко. Крийси поръча бутилка „Лакроа померол’61“. Докато келнерът го преливаше в гарафата и после пълнеше чашите им, Крийси каза на Майкъл:

— Това вино е подарък от един човек, който се казва Джим Грейнджър.

Майкъл го погледна въпросително.

— Той е приятел — обясни Крийси, — добър приятел. Много влиятелен човек в Америка.

— Защо си купува такова вино?

— Жена му беше на „Пан Ам-103“ — отвърна Крийси. — Той знае какво правим. Помагаше ни през цялото време. Когато всичко свърши, ще се запознаеш с него. — Кой знае защо Крийси добави: — Жена му се е казвала Хариет. Нямали деца.

Крийси не изпрати Майкъл до залата за заминаващи. Сбогуваха се пред ресторанта. Прегърнаха се, Крийси сложи дясната си ръка върху лявата буза на Майкъл, целуна го силно в ъгъла на устата и се отдалечи.