Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (81)

79

Същата сутрин бях получил покана на електронната си поща, принтирах я и я носих със себе си през целия ден. На картинката имаше бутилка „Кианти“ и две чаши върху покривка на червени и бели квадратчета — всичко напълно в стила на Черил.

Считайте се официално поканен на „Вечерята с лазаня на Черил“ — втора част.

Моят апартамент, 7:30 довечера. Не я проваляй.

Пристигнах в апартамента й десет минути по-рано. Тя ме прегърна и ме целуна още на прага, заигравайки се дълго с устните ми. Целувката й беше божествена на вкус.

— Идвам с дарове — подадох й аз букет цветя и бутилка вино с няколко класи по-качествено от това на поканата.

— Като благовъзпитана дама би трябвало да кажа: „О, не биваше“ — заяви тя и затвори вратата на апартамента зад нас. След което заключи: — Ала кого заблуждавам? Естествено, че трябва.

— Има и още — добавих аз и извадих найлонова торбичка от джоба. — Това е дребен подарък за дома.

Тя отвори торбичката и извади отвътре мъжко бельо и чисто нова четка за зъби.

— О, Зак, благодаря ти! Винаги съм искала точно такива — пошегува се Черил и додаде: — Аз също имам подарък за теб.

Хвана ме за ръка и ме поведе към спалнята.

Осветлението беше приглушено, а във въздуха се носеше едва доловимият аромат на нейния парфюм.

— Готов съм за подаръка си — заявих аз, докато си мислех: О, боже, готов съм и още как!

Тя отвори едно от чекмеджетата на скрина си. Беше празно.

— Ето, изцяло твое е — каза тя и хвърли вътре бельото и четката за зъби.

— Благодаря ти — притиснах я аз силно към тялото си.

— Задръж за малко — отскубна се тя от прегръдката ми, — вечерята е сервирана.

Последвах я в кухнята, отворих виното и налях две чаши.

— Тост! — обяви Черил. — За екипа на Джордан и Макдоналд, най-добрите проклети ченгета в този град!

Изпих наведнъж повечето вино в чашата си и побързах да я долея.

— И още един тост за екипа на Джордан и Робинсън, най-добрата проклета двойка в града! — добавих аз и пак отпих.

— Леле, това вино го вземаш за вода — отбеляза тя. — Труден ден, а?

— Не — тихо казах аз, — всъщност беше доста страхотен ден. Но сега възнамерявам да прекарам една дълга романтична вечер с жената, която обичам. А ако Кейтс случайно се обади за нещо, искам да съм сигурен, че в кръвта ми ще има достатъчно количество алкохол, така че с чиста съвест да й призная, че съм твърде пиян, за да защитавам или служа.

Черил ме целуна отново, запали свещите и постави две чинии с лазаня на масата, от които все още се вдигаше пара.

— А какво ще стане, ако позвъни Кайли? — попита ме тя и тъмните й очи ме изгледаха игриво.

— Няма как да стане. Замина за Атлантик Сити, за да докара Спенс у дома. Всъщност — продължих аз и отново вдигнах чашата си за тост — да пием и за Макдоналд и Харингтън, които отново са заедно.

— Ако обаче все пак се обади? — закачливо настоя Черил. — Познавам те, не можеш да й откажеш.

— Права си — отговорих. — Ако се обади, не мога да й откажа.

Изправих се, хванах я за ръка и я отведох обратно в спалнята. Отворих новоопределеното ми чекмедже в скрина и зарових мобилния си телефон под бельото, след което затръшнах чекмеджето, измъкнах Черил от стаята, затворих вратата зад нас и двамата се настанихме обратно на масата в кухнята.

Отпих още една глътка от виното си.

— А сега — започнах аз, докато плъзвах вилицата си в меката паста и поемах с пълни гърди опияняващия аромат на прекрасно овкусеното месо, сиренето и подправките, — докъде бяхме стигнали, преди така грубо да ни прекъснат?