Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (44)

42

— За пръв път ми се случва да сгреша при обаждане за починал човек — оправда се детектив Вархол пред Кайли. — Сигурно си мислите, че съм идиот.

— Вината не е ваша — каза тя. — Първият дошъл на местопрестъплението е видял моето име в портфейла на Спенс. Обадиха ми се още преди вие да пристигнете на мястото.

— Знам, но полицаят, който е идентифицирал тялото, е трябвало да внимава — ядосваше се Вархол. — Макар че жертвата доста прилича на съпруга ви, съдейки по снимката на шофьорската му книжка. Лесно е да се допусне грешка, но проклет да съм, още с пристигането тук можеше да огледам тялото по-добре.

Виновните извинения продължиха още малко, както го изискваше ситуацията, а аз си мислех колко хладнокръвен беше този тип Вархол, щом така безпроблемно успя да превключи на нова вълна.

— Разпознахте жертвата, нали? — попита той отново Кайли.

Тя не назова човека по име, но Вархол имаше добри полицейски инстинкти, а и беше успял да я обезоръжи достатъчно, за да я залови неподготвена.

Несподелянето на информация от значение за разследването е едно, лъжата е съвсем друго. Кайли реши да сътрудничи.

— Малкото му име е Марко. Не знам каква е фамилията му — призна тя. — Съпругът ми е телевизионен продуцент, а Марко работеше във фирмата за кетъринг, която обслужваше продукциите на Спенс.

Вархол зачака да чуе още нещо, но това беше всичко, което тя реши да сподели.

— Детектив Макдоналд — започна той, — това е било наркосделка, прераснала в убийство. Ако съпругът ви употребява наркотици, си е ваш проблем. Моят е, че имам да разкривам убийство и ще ми е нужна всяка помощ, която мога да получа.

Кайли го запозна с това, което бяхме открили в апартамента на Шели.

— А онова хлапе Сет? — попита Вархол. — Знаете ли фамилното му име?

— Не.

— Имате ли някаква представа как можем да го намерим?

— Работи в „Силвъркъп Студиос“. Защо не се отбиете направо там рано утре сутринта? Обикновено отварят към седем — предложи тя.

— На сутринта — повтори многозначително Вархол.

— Моля ви — каза Кайли.

— Сега е десет и половина — добави Вархол, след като погледна часовника си, — предполагам, че можем да изчакаме до сутринта.

Всеки, дочул разговора им, би ги сметнал просто за две ченгета, които обсъждат служебен въпрос, но аз бях достатъчно запознат със случая, за да доловя скрития подтекст на разговора им.

Сет вероятно разполагаше с информация, която можеше да отведе полицията до убиеца и Вархол настояваше да го разпита незабавно. Кайли също искаше да говори със Сет, защото той можеше да я доведе до Спенс. Тя обаче не беше свързана със случая или с официалното му разследване, така че Вархол се съгласи да й даде няколко часа до седем сутринта, така че тя да направи това, което правеше винаги — да наруши правилата.

— Благодаря ви — кимна Кайли.

— И когато откриете съпруга си, обадете ми се — добави Вархол. — Портфейлът му е у мен и искам да разбера как се е озовал в джоба на мъртвия.

Той се отдалечи да поговори със служител на криминалната лаборатория и остави Кайли, Черил и мен да се посъветваме насаме.

— Трябва да открием Сет и да говорим с него тази вечер — каза Кайли.

— Можем да започнем с едно телефонно обаждане до Шели Трегър — предложих.

— Не, той достатъчно се изтормози, преминавайки целия ад покрай Спенс. Нека позвъним на Боб Райцфелд. Той има достъп до базата данни за служителите и умее да пази тайна.

— Кой е Боб Райцфелд? — попита Черил.

— Бил е полицай цели трийсет години — обясних аз. — Беше страхотно ченге, но пенсионирането не му понесе добре, затова си намери работа като охранител в „Силвъркъп“ срещу петнайсет долара на час. Сега той ръководи отдела на охраната там. Кайли е права, Райцфелд може да ни помогне.

— Сигурна ли си, че ще успееш да се справиш? — Черил погледна към Кайли.

— Знам защо сте тук, доктор Робинсън — каза тя. — Ако на земята лежеше Спенс, щяхте да ме отведете далеч от огневата линия… И да ме закотвите зад бюро. А аз не бих могла да се противопоставя на това ваше решение. Това обаче не е съпругът ми, така че можете да ми вярвате, когато твърдя, че съм добре. Напълно добре съм — настоя тя.

Черил кимна.

— В такъв случай не искам да ви бавя повече. — Тя погледна към мен и добави: — Отнася се и за двама ви.

— Какво ще правиш? — попитах.

— Аз ли? — Черил успя да си придаде възможно най-невинен и в същото време палав вид. — Ами това място гъмжи от ченгета. Ще се огледам за най-симпатичния и ще си уредя превоз до Манхатън.

— В такъв случай ще се видим у дома.

— Ако извадиш късмет… — заяви тя и сви леко рамене.