Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (14)

12

До миналата вечер най-скъпата вещ в миниатюрния апартамент на Теди Райдър в Долен Ийст Сайд беше телевизорът с марка „Джей Ви Си“, който Теди беше купил за двеста долара от сайта Overstock.com. Сега го надминаваше огърлицата със смарагди и диаманти, оставена на масичката за кафе.

Теди не беше спал от обира насам. Бяха взели оръжията само така, за респект, не беше планувано да убиват никого. Партньорът му, Реймънд Дейвис, беше натиснал спусъка, но се кълнеше, че вината не била негова. Виновен бил изцяло мъжът от лимузината, който беше сграбчил оръжието. След това Реймънд се беше изтегнал на леглото и спа като пън чак до седем часа на следващата сутрин.

Сега беше навън и се опитваше да предоговори сделката с Джеръми.

— Петдесет хиляди са нищо. Ще вдигнем цената до половин милион — заяви Реймънд, след като изгледаха новините и разбраха, че огърлицата струва осем милиона.

По-късно същия следобед той най-накрая се върна от срещата с Джеръми. Един поглед към лицето му беше достатъчен на Теди, за да определи, че всичките преговори бяха изтекли в канала.

— Джеръми е задник! — изруга Реймънд.

— Колко взе? — попита Теди.

— Повече от първоначалната сделка, но по-малко, отколкото се надявах.

— Колко?

— Деветдесет хилки.

— За всеки ли?

— Не. Деветдесет общо за цялата каша.

— Той да не е луд? — избухна Теди. — Все пак не го молим за пари, с които да си купим цигари и бира! Трябват ни достатъчно, така че да можем да изчезнем.

— Да не мислиш, че не съм му го казал?

— Ами, значи, се върни пак при него и му обясни колко точно струва огърлицата. И ако не ни даде пазарната й цена, ще намерим друг купувач, който ще плати.

— Да, и това му казах. Той ми се изсмя в лицето. Според него мъртвата актриса усложнявала ситуацията и било твърде опасно да се действа… — Реймънд взе огърлицата от масичката за кафе и я вдигна да я разгледа на светлината. — Прав е! Поразпитах и на други места и никой не я иска.

Теди почти усещаше как паниката се събира на топка в гърлото му. Сърцето му туптеше ускорено и му се искаше да изкрещи: За мъртвата актриса си виновен ти!, но и без това му беше трудно да си поеме дъх, че да го хаби по Реймънд.

— Е, какво ще правим сега? — попита той и приседна на фотьойла, който беше прибрал изхвърлен от улицата след последния си престой в затвора „Райкърс“.

— Всичко съм измислил — заговори Реймънд. — Джеръми ще дойде довечера. Ще си съберем багажа, ще му дадем огърлицата и отпрашваме към Мексико веднага щом гепим парите.

— Никъде няма да ходя, докато не се сбогувам с мама — заинати се Теди. — Щом си получа моя дял, ще отида при нея да прекарам нощта там, а за закуска ще я помоля да ми приготви цяла купчина от онези нейните палачинки с извара…

— И колко ще ти струва това, момко? Пет хилядарки? Десет? Колко голямо парче от пая ще оставиш на мамчето си?

— Не е твоя работа какво ще й дам — сопна се Теди.

— Моя работа е, ако ще ходим в Мексико. Аз ще имам четиридесет и пет хилядарки, а ти ще имаш само натъпкан с палачинки корем. Да знаеш, че няма да те издържам, Теди, нито теб, нито майка ти.

— Не се притеснявай за мен — изгледа го Теди. После попита: — Джеръми по кое време ще дойде?

— Не ми каза точен час — сви рамене Реймънд. — Спомена само, че ще е довечера. Събуди ме, когато се появи, ще ида да поспя.