Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (55)

53

— Ако от това ще се почувстваш по-добре, ти му спаси живота — казах на Кайли още щом се качихме в колата за обратния път към хеликоптерната площадка.

— Такава е работата на ченгетата — въздъхна тя. — Само че за пръв път ми се случва да се чувствам така, сякаш дължа извинение на човека, чийто живот съм спасила.

— Не дължиш нищо на Спенс. Няма нещо, което си можела да направиш и не си направила.

— Ами ти? Видях те да му даваш телефонния си номер.

— Не беше моят. Дадох му контакт с денонощна гореща линия за помощ на наркозависими тук в Атлантик Сити. Имаше постер с листчета за откъсване в чакалнята на болницата. Реших, че той никога няма да се обади на съветника си в Ню Йорк, но има известен шанс смъртта на Марко да му подейства стряскащо и може би ще реши, че трябва да поговори с някой напълно непознат.

— Благодаря ти. — Тя обърна глава и се загледа през прозореца на колата, давайки ми ясен знак, че разговорът е приключил.

Почти бяхме стигнали до хеликоптерната площадка, когато телефонът ми иззвъня.

— О, по дяволите! — изстенах, щом видях името, изписано на екрана.

— Звучиш така, все едно е или шефката, или приятелката ти — отбеляза Кайли. — Кейтс се обади току-що, значи трябва да е Черил — заключи тя.

Тя беше. Надявах се да стигнем обратно в Ню Йорк, преди да е разбрала, че ме няма, но подобно на мнозина други в Атлантик сити, и аз бях заложил на губеща позиция.

— Здравей — вдигнах телефона, — още няма девет и половина. Мислех, че с майка ти ще бъдете в театъра.

— Представлението беше ужасно глупаво — каза тя. — Тръгнахме си през антракта. Мислех, че по това време вече ще си се прибрал. Къде си?

— В Атлантик Сити.

— Атлантик… — изуми се тя. — И какво прави „Специални клиенти“ на нюйоркската полиция там?

— Не е полицейска задача. Кайли успя да проследи Спенс и имаше нужда от помощ с него, така че…

— Така че си я откарал дотам ли?

— Всъщност дойдохме с хеликоптер — обясних аз.

— Шегуваш ли се? Управлението е платило за хеликоптер само за да може Кайли да прибере съпруга си?

— Хеликоптерът е частен. Един човек, когото познаваме, се опита да помогне на Кайли и… Ала то е дълга история.

— И кога изобщо имаше намерение да ми споменеш за това? — попита Черил.

— Виж, в момента наистина не мога да говоря…

— Убедена съм, че не можеш. Може би ще намериш малко време за това, когато се прибереш. А кога ще бъде това, между другото? — попита тя.

— Не знам. Случаят на Елена Травърс току-що получи ново развитие. В момента сме на път към местопрестъпление.

— С хеликоптера — довърши Черил.

— Да.

— Значи сега сте на полицейска задача, но въпреки това продължавате да използвате частния хеликоптер на Кайли?

— Ще говорим, когато се прибера — казах аз.

— Нямам търпение. Приятен полет. — Тя прекъсна разговора.

Усмихнах се и продължих да говоря в телефона:

— Да, изглежда, Спенс ще трябва да прекара още няколко нощи в болницата и затова… Добре, ще й предам поздравите ти. И аз те обичам.

Колата спря и прибрах телефона в джоба си.

— Черил ти изпраща поздрави — казах на Кайли.

Не разбрах дали тя се хвана на театъра ми, но кимна и ми благодари.