Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (16)

14

Капитан Делия Кейтс е трето поколение нюйоркско ченге. Израснала е в Харлем и ако я попитате в кой колеж е учила, ще се усмихне и ще каже: „О, имаше един страхотен колеж само на миля от дома ми“. За запознатите това ще рече Колумбийският университет.

Завършила на осемнайсет, след това следвала магистратура по право в колежа „Джон Джей“. И прослужила четири години във военноморския флот, преди да се присъедини към управлението. Издигнала се в ранг със скоростта на комета и когато предишният ни кмет създаде отдел „Специални клиенти“, съветникът му Ъруин Даймънд беше този, който предложи Кейтс да го оглави.

„Въпросът не е в това, че бях най-доброто ченге за тази работа — призна ми веднъж Кейтс, докато пийвахме по едно навън. — Просто когато по-голямата част от обкръжението ти се състои от свръхпривилегировани бели мъже, добра политическа идея е да сложиш чернокожа жена начело“, обясни ми тя.

Причината за назначението й обаче беше друга: тя наистина беше най-доброто ченге за тази работа и през повечето дни аз я харесвах като свой шеф. Днешният ден обаче не беше сред тях.

— Това ли е всичко, с което разполагате? — попита ни тя, когато с Кайли й докладвахме докъде сме стигнали по случая на Травърс. — Вие двамата не сте свършили нищичко след срещата ви с братята Басет снощи.

— Определихме няколко ченгета да обходят района и да потърсят свидетели — каза Кайли. — А и има поне двайсет и пет пътни и частни видеокамери по Петдесет и четвърта улица и „Бродуей“ в района на стрелбата. Накарахме Джан Хогъл да прегледа записите.

— А какво стана с широката мрежа от разузнавачи, за която споменахте тази сутрин? — ехидно подпита Кейтс. — Как вървят нещата там?

— Права сте, капитане — побързах да отговоря, преди Кайли да беше измислила нещо в наша защита, — не сме направили нищо по убийството на Травърс. Нямаме извинение.

Кейтс се разсмя.

— Естествено, че имате! И то се нарича „превес на политиката над детективската работа“. Кметицата и съпругът й искат вие да се заемете с онези обири от болниците. Затънали сте в работа по тях. Аз обаче няма как да ви разтоваря от случая с убийството, което ще рече, че ще ви се наложи да работите и по двете.

— Можем — съгласих се аз с възможно най-уверения тон, който успях да скалъпя, — но ще имаме нужда от малко помощ. Попаднахме на едно лице, което представлява интерес… Тя е доброволка в болниците, която може да се окаже вътрешен човек при четири от деветте обира. Мислите ли, че ще можете да ни отделите още един екип, който да се заеме с проверяването на това?

— С удоволствие — обеща Кейтс. — А вие мислите ли, че ще можете да ми довлечете престъпниците, които са убили Елена Травърс?

— С удоволствие — кимна Кайли.

Кейтс пренебрегна закачливата забележка и погледна към мен.

— Ще разполагате с Бетанкорт и Торес — каза тя.

И ни направи знак с ръка да напуснем офиса й, без да продума повече.

Пет минути по-късно вече запознавахме помощниците си със случая.

Преди да бъдат назначени в отдел „Специални клиенти“, детективи Джени Бетанкорт и Уанда Торес имаха богат полицейски опит като екип в районното на Бруклин-изток. Бетанкорт беше истински питбул, когато трябваше да се зарови в детайлите на разследването, докато Торес — е, тя си беше питбул по принцип. С Кайли бяхме работили с тях и преди и ги харесвахме — отчасти защото бяха нови в отдела и бяха нахъсани да се докажат, а донякъде и заради това, че ни напомняха за самите нас. Двете постоянно се подкачаха една друга като стара брачна двойка.

— Съгласна съм с Кайли — каза Бетанкорт, след като ги запознахме със случая. — Лайън е прекарала младежките си години, сблъсквайки се с хора, които са умрели заради липсата на адекватни медицински грижи. Това е достатъчно, за да й даде мотив.

— Глупости! — контрира Торес. — И аз съм прекарала младежките си години в Южен Бронкс. Пет хлапета от началното ми училище умряха от астма. Астма, по дяволите! Какво ще кажеш за това и скапаното медицинско обслужване? Хората, които израстват в бедност, крадат пържоли от супермаркетите или най-много телевизори, но не и медицинско оборудване.

Казах им да се заемат с разследването, напомних им колко важен е случаят за съпруга на кметицата ни и ги пуснах да вървят и да действат.

— Какви са плановете ти за довечера? — попита Кайли веднага щом Бетанкорт и Торес ни оставиха.

— С Черил ще излизаме да вечеряме италианско… А твоите?

— О, не знам — въздъхна тя. — Денят беше доста дълъг. Мисля да се прибирам. Ще си взема една вана, ще си поръчам вечеря за вкъщи. Може да си отворя бутилка вино и да изгледам някой филм с Марк Уолбърг.

— Звучи ми като вечер, посветена на почивката — отбелязах аз.

— Такъв е планът — отвърна тя, — да си отдъхна.

Личеше си, че ме лъже най-нагло. Нямах никаква представа какъв беше планът й, но в едно бях сигурен — гореща вана, бутилка вино и Марк Уолбърг нямаха нищо общо с него.