Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (75)

73

— Откъде да знаем, че имал лодка? — затюхка се Кайли, докато с мъка се катерехме обратно по стръмния хълм към пътя. — Работехме на сляпо в този микробус.

— Добре де — съгласих се аз, — ала все пак той е милионер, който обича да е сред природата. Има къща край езеро. Не е толкова трудно за двама обучени детективи да се досетят.

Теди ни помогна да се изкачим през банкета и да излезем на пътя.

— Ето там е — посочи той към покритата барака за лодки, долепена до гаража.

С Кайли спринтирахме, изпълнени с високооктанен адреналин, и взехме разстоянието до дока за минута. Там ни очакваше елегантна червена лодка „Скийтър“ с ключове все още на командното табло. Двамата скочихме вътре, тя запали двигателя и натисна газта докрай.

— Басет има сериозна преднина — изкрещя, надвиквайки двигателя, — само че му се налага да кара пет километра по лош път.

Прекосяването на езерото със сто и дванайсет километра в час бързо ни приближи до целта ни от северната му страна. Кайли, която умееше да управлява лодки също толкова безразсъдно, колкото и шофираше, изчака до последния възможен миг, преди да изключи двигателя. Скийтърът акостира в замръзналата пръст сред тръстиките точно до предпазната мантинела, която разделяше езерото от Мохеган авеню.

— Извадихме късмет — извика тя, докато се катереше по мантинелата.

След това се затича към тъмнозеления форд — пикап, паркиран встрани на пътя. Големите златни букви на страничните му врати гласяха Екологична полиция на щата Ню Йорк.

Екоченгетата, чиято служба беше създадена преди повече от век като отдел за защита на дивеча и рибата, все още се занимаваха основно с престъпления срещу околната среда. Ала съвременният екополицай разполагаше с правомощия да привежда в изпълнение всички щатски закони.

Полицаят, който слезе от пикапа, беше висок и слаб като върлина, с по-дълъг от обичайното врат, но с по-малка брадичка. Носеше стандартни широки слънчеви очила „Оукли“.

С Кайли му показахме значките си и се представихме.

— Аз съм Джон Удръф — каза той. — Какво търси нюйоркската полиция в този пущинак?

— Видяхте ли един сребрист ленд роувър да излиза от алеята към Лейкшор Драйв? — попитах аз.

— Това беше господин Басет — обясни ченгето. — Мина преди може би пет минути. Имаше една жена на предната седалка. Какво става?

— Спътничката му е заложник, а Басет се издирва за убийство — заявих аз.

— Има поне няколко страни в Африка, които биха искали да го осъдят за изтребване на застрашени видове — отбеляза Удръф, — но предполагам, че вие говорите за убийство на човек.

— Даже на няколко — казах. — Ще се наложи да вземем пикапа ви.

— Изцяло ваш е, детективе, но няма да успеете да го хванете, ако не познавате отлично местността наоколо.

— Защо? — учуди се Кайли, докато се качваше на предната седалка на пикапа. — Защото сме градски ченгета ли?

— Не, госпожо — отговори спокойно Удръф. — Познавам доста дяволски кадърни градски ченгета, но е трудно да заловиш някого, който не бяга.

— И какво трябва да значи това? — попита Кайли.

— Басет е луд, но далеч не е глупав. Има много ловни землянки, в които би могъл да се скрие, те са по целия път — оттук, та чак до Саскачъуан. Ще се свре в някоя и ще се спотайва, докато му се удаде възможност да задигне колата на някой пиян рибар, след което ще се придвижи до следващото си скривалище, а след това до по-следващото, докато накрая се озове в предварително приготвения си палат, построен бог знае къде.

— Той не може да се скрие — възрази Кайли. — Имаме подкрепление по въздуха, ще се обадим на К-9…

— Хеликоптери, кучета… Госпожо, ето че сега звучите точно като градско ченге, и то не от най-прозорливите.

— А какво предлагате? — попитах.

— Аз ли? — отвърна той и свали слънчевите си очила. Очите му бяха наситеносини, едновременно успокояващи и с доста настойчив поглед. Несъмнено те бяха най-красивата черта у него. — Спрете да ми губите времето и тръгвайте да го заловим, преди да е потънал в скривалището си. А след като не знаете къде да го изловите, предлагам да вземете със себе си доброто старо момче, обитавало околността през последните трийсет и четири години. А освен това е обучено за полицай и може да уцели катерица в окото от сто метра разстояние.

— Качвай се — съгласи се Кайли, кимвайки към пасажерското място.

— При цялото ми уважение, госпожо — каза Удръф, докато отваряше вратата откъм шофьорската страна, — имате ли нещо против да се дръпнете встрани?

Тя го направи и двете градски ченгета с доброто старо момче поеха към гората, за да влязат в дирите на богаташа, който успешно се правеше на Рамбо.