Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (21)

19

Куентин Латрел, познат още като Пищния Кю, е най-добрият ни таен информатор. И най-евтиният. Работех с него от две години, без да му платя и цент, а причината за това беше фактът, че Кю не ни помагаше заради парите.

Кю е сводник, но самият той никога не употребява тази дума. „Все едно да наречеш Йо-йо Ма «цигулар» — шегува се той. И добавя: — Аз съм само доставчик на качествена дамска компания за джентълмени от добро потекло и с добър вкус.“

Мнозина от тези джентълмени се движеха точно в социалните кръгове, заради които беше създаден отдел „Специални клиенти“. А това беше работата на двама ни с Кайли. Кю знаеше, че ако някой от елитната му клиентела бъде „спипан на място“ за извършено закононарушение, е добре да разполага с телефонния номер на някого, който може да помогне нещастният инцидент да бъде забравен.

Ако ви се струва, че по този начин богаташите разполагат с нечестно предимство пред средностатистическите данъкоплатци, значи не грешите. Но ако Кю успееше да ни помогне да заловим престъпниците, убили Елена Травърс, с удоволствие бих му помогнал да измъкне някой високопоставен брокер от „Уолстрийт“, заловен в ситуация със смъкнати гащи.

„Кимбърли“ е разположен на пресечката на Петдесета улица, между „Лексингтън“ и Трето авеню и представлява хотел, съчетаващ традиционна европейска елегантност и моден нюйоркски нощен живот. Кю ни очакваше на последния етаж, в панорамния бар със стъклен покрив, който разкриваше впечатляваща 360-градусова панорамна гледка към центъра.

Добре запознат с езика на модата, Кю отлично знаеше как да се облече, за да излезе на вечеря в четиризвезден ресторант или да се появи в моден бар. Тази вечер се беше пипнал в перленосив костюм и тъмносиня риза с отворена яка. Облеклото му не беше изцяло като за клуб, но идеално пасваше на небрежния бизнес стил в хотел „Кимбърли“. Или казано накратко — той се вписваше идеално в обстановката.

Седнахме на неговата маса, отказахме предложените ни напитки, прескочихме предисловията и му заявихме да кара по същество.

— Теди Райдър и Реймънд Дейвис — започна той — са били съкилийници в „Отисвил“ и оттогава движат заедно. Не са хомосексуални, а просто двойка отрепки, които извършват обири заедно с надеждата, че едно общо престъпление може да им донесе повече плячка, отколкото две отделни.

— И така ли е? — попитах аз.

— Ако бяха поне малко кадърни, щях ли да се намирам пред вас в момента? — изгледа ме учудено Кю. — Ще започна с Теди. Той е бял, около трийсет и пет годишен, семейството му са измамници. През осемдесетте майка му и баща му се занимавали с продажби на земя из мочурищата на Флорида, а и след това вероятно са извършвали всяка измама, измисляна някога от човек. Казват се Ани и Бъди Райдър и били доста добри в занаята си. Бъди е починал преди няколко години, а Ани сега е около седемдесет, така че на практика е извън играта. Ама няма да се изненадам, ако чуя, че е ограбила печалбите от бинго на някое пенсионерско парти.

За съжаление на Ани и Бъди, каквато и криминална жилка да са имали в кръвта си, то тя явно се е предавала през поколение. Единственият им син и наследник Теди е изцяло непригоден за харизматичната роля на уличен измамник. Горкото момче не би могло да продаде и шише лекарства за пет долара, дори ако е на промоция с купон за намаление от четири долара. Освен това никога не е бил арестуван за носене на незаконно оръжие. Въоръжено отвличане на лимузина е толкова далеч отвъд възможностите му, че се изненадвам как не се е самопрострелял междувременно.

— А какво ще кажеш за другия? — попитах аз.

— Реймънд Дейвис е около четиридесетте, от смесена раса. Майка му е бяла, баща му е афроамериканец. И двамата са мъртви отдавна. На интелект го докарва почти колкото сандвич с пуешко и го доказва чрез последните си обиколки по баровете из центъра, мъчейки да намери купувач за някакво горещо бижу. Опитал се е да не изпада в подробности, но това продължило само докато не го притиснали да даде по-точно описание. И успял единствено да покаже снимка на онази диамантена огърлица, която беше по първите страници на сутрешните вестници. Реймънд е излежал две присъди за въоръжен грабеж, така че, ако искате да се обзаложим, аз бих казал, че той е стрелецът, когото търсите.

— Имаш ли представа къде можем да намерим тези типове? — попита Кайли.

— Не, но знам, че разполагате с човек в Първи участък, който може да ви помогне.

Това ни накара да се разсмеем.

— Умник! — отбеляза Кайли. — Оттук нататък можем да поемем и ние. Благодаря ти. Имаш ли да ни казваш още нещо?

— Не и за ушите на нюйоркската полиция, но може и да имам нещичко за вас. Нещо от по… От личен характер.

Пищния Кю можеше да се шегува с мен, че работя нощна смяна с Кайли, но никога не си правеше майтап с нея. Беше прекалено добре възпитан джентълмен за подобни ситуации. Освен това по погледа му си личеше, че е повече от сериозен.

— Давай — подкани го Кайли.

— Чух, че търсиш съпруга си.

— Господи, Кю, знам, че си имаш добри източници на информация, но откъде…

— Имам клиенти от телевизионния бизнес. Те говорят, а аз слушам. Не съм наясно къде е в момента, ала знам, че е прескочил ръба. Не че ми влиза в работата, но ако имате нужда от още един чифт очи и уши…

— О, за бога, да! Благодаря ти — възторгна се Кайли.

— Не бързай да ми благодариш. Само ми обясни с какво според теб мога да ти бъда полезен.

Тя му разказа за случилото се през последните няколко дни преди изчезването на Спенс. Кю и дума не отрони, докато Кайли не спомена за спречкването с Бейби Ди.

— Наркопласьорите са най-зле — отбеляза той, — а това момченце не им отстъпва. Той не би ти се обадил, дори Спенс да отиде в къщата му и да застреля майка му. Това, че си му дала визитката, си е било чиста загуба на хартия. Сега обаче, след като знам, че е контактувал със съпруга ти, ще го държа под око.

Кайли се изправи, здрависа се с Кю и отново му благодари. Дори и да не ни помогнеше с нито една следа по търсенето на Спенс, беше ясно, че предложението му е искрено. А когато на самия Кю му се наложеше да измъкне някой от свръхпривилегированите си клиенти от поредната каша, тя щеше моментално да му върне услугата.

В системата на криминалното правораздаване в Ню Йорк това си беше част от жизнения цикъл.