Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (39)

37

— Иди в отсрещния апартамент и поспи малко — нареди Ани на сина си, след като привършиха с чая и бисквитите.

— Е, мамо — размрънка се Теди, — онова място вони на котки. Защо да не мога да си остана тук?

— Защото това място вони на ченгета. Тази сутрин идваха двама детективи. Какво да сторя, ако отново почукат на вратата ми и този път носят заповед за обиск? Да им кажа да дойдат след пет минути, така че да мога да поразчистя ли?

— Добре де — нацупи се Теди. — А ти какво ще правиш?

— Имам среща — заяви Ани, а в очите й се четеше усмивка. — А сега изчезвай оттук, за да се направя достатъчно красива за този, с когото ще си имам работа.

Тя отвори входната врата, огледа коридора в двете посоки, направи знак на Теди и той се промъкна у съседите само за няколко секунди.

След това Ани се върна в спалнята си, отвори гардероба и се огледа в цял ръст в голямото огледало. Намръщи се. „Ще имам доста работа“, каза си тя.

И се зае. Първо се гримира, след това си оправи косата, после облече една рядко носена, но все още много стилна черна коктейлна рокля на „Каролина Херера“. Последваха чифт обувки на среден ток, две пръски парфюм, а накрая тя с леко треперещи пръсти закопча смарагдово-диамантената огърлица на шията си.

Върна се пред огледалото и отново разучи отражението си.

— Огледалце, огледалце на стената — изрецитира тя на глас, — коя сега носи осем милиона на шията?

Върна се във всекидневната и застана пред урната с мъртвия си съпруг.

— Какво мислиш, Бъди? — започна тя и се завъртя внимателно. — Обикновената й цена е три хиляди, но нали ме знаеш колко изгодно пазарувам! Взех я направо без пари от „Бергдорф“.

Засмя се сама на думите си и почти чу смеха на мъртвия си съпруг. Взе урната от полицата, постави я на кухненската маса и седна срещу нея.

— Малко съм объркана, Бъди — започна тя, — някой и друг съвет ще ми бъдат от помощ.

Ани постави дланите си от двете страни на урната и затвори очи.

— Във вестника пише, че тази дребна дрънкулка струвала осем милиона, но аз не отбирам много-много от бижута. Ти как мислиш? Колко ще можем да измъкнем от този тип Джеръми за нея? Четиридесет цента за всеки долар добре ли е?

Бъди не отговори.

— Трийсет цента? Двайсет и пет? — продължи да пита тя.

Дланите й почувстваха лека топлина, когато стигна до петнайсет, и изтръпнаха леко, когато спомена дванайсет.

— Значи, ако той ще направи милион от тази сделка, колко трябва да бъде моят дял? — попита отново тя.

Изброи още няколко числа, докато двамата в крайна сметка не достигнаха до консенсус за 17,5 процента.

След това говориха още, предимно за Теди, защото той винаги беше най-голямата им грижа. А накрая тя му се извини, задето не беше спазила обещанието си. Бъди беше помолил да разпръсне праха му по главната улица в Лас Вегас и Ани се беше съгласила, само дето не беше уточнила кога ще се случи това.

„Теди ще има достатъчно време да разпръсне праха и на двама ни. Междувременно ти ни трябваш наоколо“, беше заключила тя.

Поседя така още десет минути, докосвайки урната с длани, докато телефонът иззвъня. Тя вдигна и включи разговора на високоговорител, така че и Бъди да чува.

— Госпожо Райдър, Джеръми се обажда. Вижте, съжалявам. Първата ни среща не премина добре. Може ли да поговорим отново? — попита той.

— Ти може да говориш — каза Ани, — а аз мога да те слушам.

— Първоначално наех Теди и Реймънд за петдесет хиляди, след това качих парите на деветдесет. Ще ти дам сто двайсет и пет хиляди.

— Сто седемдесет и пет хиляди — настоя Ани. — Или нямаме…

— Добре, съгласен съм — прекъсна я Джеръми. — Но ще ми трябва време да намеря парите. Какво ще кажете да намина утре по обяд?

— Добра идея. Донеси си хлороформ и голям празен куфар. Ти да не мислиш, че съм толкова глупава? Това ще се случи или на обществено място, или въобще няма да стане! — заяви Ани.

— Добре, добре. Какво ще кажете за Сентрал парк?

— Джеръми, възрастни дами без каквито и да било бижута стават жертва на грабежи в Сентрал парк. Ще се видим на улица „Хаустън-изток“ номер 205 на обяд.

— Какво има там? — попита Джеръми, след като повтори адреса.

— Огърлицата ти — отговори тя и затвори.

Свали бижуто от шията си, уви го в празна найлонова опаковка от лекарства, вдигна капака на урната и пусна пакетчето вътре.

— Наглеждай ми я, Бъди — помоли тя. — Ти си единственият, на когото имам доверие.