Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (47)

45

Когато пристигнах на работа на следващата сутрин, Кайли беше вече на компютъра си.

— Приятелката ти ме е изпортила на шефа — каза тя, без да вдигне очи да ме погледне.

— Ако намекваш, че доктор Робинсън е изпратила доклад на капитан Кейтс за снощната ни екскурзия до Бронкс, то значи знам всичко за това — отговорих аз.

— Черил ти е казала? — учуди се Кайли и най-накрая ме удостои с поглед.

— Да, ала след като го беше изпратила. Обсъдихме го, докато пътувахме насам тази сутрин.

— И защо е било нужно да го обсъждате?

— Не знам. Може би ми го е споменала само за всеки случай, ако в офиса се окаже, че ти си в скапано настроение. Аз обаче се радвам, че те заварвам толкова весела, усмихната и жизнерадостна.

Тя вдигна едната си ръка от клавиатурата и ми показа среден пръст.

— Какъв ти е проблемът? — попитах. — Черил ти даде зелена светлина, че можеш да работиш. С това историята приключва.

— Не и за Кейтс. Тя иска да ни види и двамата в офиса си. Незабавно.

— И двамата ли? Та това е само между теб и капитан Кейтс. За какво й е да се вижда и с мен?

— Не знам, Зак. Може би мнението на Черил не е било достатъчно. Сигурно и ти трябва да се произнесеш. Мислиш ли, че съм годна да си върша работата, доктор Джордан?

— По дяволите, ако смяташ, че ще си играем на доброто и лошото ченге, значи си напълно годна да вършиш работата си като най-лошото ченге, което се е пръквало някога! В противен случай ще трябва да те ограничат — заявих аз.

Тя вдигна и другата си ръка и ми показа два средни пръста.

— Струва ми се, че преиграваш — отбелязах аз. — А и за протокола, госпожо Харингтън, шефката ни не е разбрала за Спенс от Черил. Онова картонче с контактите в портфейла му, на което пише „женен съм за детектив от нюйоркската полиция“, е равносилно на изпращането на сигнал за тревога. То е задействало радиостанциите във всичките пет квартала. Системата те е изпортила, а не Черил.

— Благодаря ти, от това се почувствах много по-добре. — Тя се изправи, въоръжена психически от глава до пети и готова да се пребори с всичко, което й готвеше системата. Последвах я към офиса на Кейтс.

— Съжалявам да науча за Спенс — каза Кейтс още щом ни видя да влизаме. — Знам какво е да си омъжена за наркозависим.

Думите й накараха Кайли да се закове на място.

— Аз… Не знаех за това — изрече тя и цялата й напрегнатост мигом се смекчи.

— Не са много хората, които са наясно с тази история. А и е доста стара… Споменавам ти го само защото исках да знаеш, че Делия Кейтс разбира през какво преминаваш.

— Благодаря ви — кимна Кайли.

— Но капитан Кейтс ще ти срита задника и ще имаш чувството, че те е треснала гръмотевица! — извика тя и тупна с юмрук по бюрото, за да подчертае думите си. — Миналата вечер сте били извикани на местопрестъпление. Била си там като свидетел, а не като ченге, права ли съм?

— Да, госпожо.

— И след като разбра, че жертвата не е съпругът ти, водещият детектив по случая помоли ли те да помогнеш?

— Детектив Вархол ме попита дали познавам жертвата. Дадох му…

— Той помоли ли те да му помагаш в разследването му? — прекъсна я Кейтс.

— Не, госпожо.

— Значи, ако Вархол ясно ти е дал да се разбере, че това не е твоята писта, защо тази сутрин получавам жалба от Сет Пенциг? Той пише, че двамата с Джордан сте нахлули в апартамента му снощи и сте му заявили, че е заподозрян в убийството на приятеля му.

— Нахлули сме в апартамента му? Това са пълни глупости! Със Зак имахме законен повод. Миризмата на марихуана от апартамента на Сет можеше да се надуши от съседната пресечка — обясни Кайли.

— А можехте ли да я надушите от Бронкс? Защото и двамата сте били там, когато сте казали на детектив Вархол, че нямате никаква представа къде живее Пенциг.

— Поразровихме се малко, след като напуснахме Бронкс — отбеляза Кайли.

— Поразровили сте се? Я ми кажи в коя вселена живееш, където не е проблем да прецакаш чуждо разследване, отивайки да разпитваш заподозрян по случай на убийство, по който работи друго ченге? — попита Кейтс.

— Опитвах се да намеря съпруга си.

— А детектив Вархол се е опитвал да намери Пенциг. Ти обаче си решила, че личните ти нужди са по-важни от задачите на управлението.

Когато някои хора пропаднат ненадейно в яма, започват да търсят начин как да се измъкнат оттам, но не и Кайли. Тя винаги е склонна просто да грабне лопатата и да се закопае още по-дълбоко, затова побързах да й се притека на помощ.

— Капитане — намесих се аз, — вината е изцяло и моя.

— По дяволите, прав си! — извика ядосано Кейтс. — Защо иначе, мислиш, че си тук?

— Беше голяма грешка и се извинявам, ако се е наложило да отнесете някоя караница заради нас. Нямаме извинение за това, което направихме — добавих аз.

— Засега обаче не съм чула никакво извинение от партньорката ти.

— Тя не разсъждаваше трезво. Съобщиха й, че Спенс е мъртъв, и нещо в нея се пречупи. Уверявам ви, че това няма да се повтори.

Кейтс изсумтя.

— Искаш ли да подадеш молба за отпуск по семейни причини? — обърна се тя към Кайли.

— Не, госпожо.

— Значи, ако смяташ да търсиш съпруга си, прави го в свободното си време, което, ако се съди по натовареността ви в момента, ще бъде незначително — обяви строго Кейтс. — Извадиш ли обаче отново служебната си значка, за да разрешаваш личните си проблеми, скоро ще се озовеш с много повече свободно време, отколкото някога си мечтала да имаш. Край на срещата. Свободни сте.

— Осъзнаваш ли, че ти дори не й се извини? — попитах Кайли веднага щом се върнахме на бюрата си.

— На мен ми се стори, че ти го направи достатъчно и за двама ни — подхвърли язвително тя.

— Виж, въпросът с извиненията не стои така. Очаква се самата ти да…

В този момент телефонът й изписука за пристигнало текстово съобщение и Кайли незабавно се обърна с гръб към мен, за да го прочете.

— О, боже! — изстена тя.

— Какво става?

Без да отговори, ми подаде телефона си. Съобщението беше от Кю и гласеше:

„Току-що получих тази снимка от едно от моите момичета. Кю“.

На снимката се виждаше много красиво чернокожо момиче, облечено в лъскаво късо потниче. До нея стоеше мъж с подпухнали очи и питие в едната ръка, а другата беше поставил върху рамото на момичето. Наоколо се виждаха сини, лилави и яркорозови светлинни петна — отблясъци от фойерверки, характерни за края на партито в почти всеки нощен клуб. Под снимката се четеше текст:

„Това бяло момче ли търсиш? Казва, че името му е Спенс“.