Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (34)

32

Апартаментът на Шели се намираше само на пет минути с кола от управлението. С Кайли зад волана това означаваше, че ще разполагам с двойно по-малко време да я успокоя и да снижа бясната й реакция от първа степен по скалата на ДЕФКОН^[1] до по-лесна за опериране степен на разбесняла се съпруга с къс фитил.

— Имаш ли план? — попитах я аз.

— Познаваш ме, Зак, аз съм методична до мозъка на костите си. Точно затова ме наричат „кралицата на спазването на служебните процедури“ — подметна хапливо тя.

— Слушай ме тогава — ядосах се аз. — Ти си ченге. Не можеш просто така да нахлуеш в апартамент…

— Няма да нахлувам. Шели ми е оставил ключ. Това, което е трябвало да направи, е да смени ключалката, след като е забранил да се ходи там, но е имал доверие на Спенс, че ще играе по правилата. Допуснал е огромна грешка да вярва на наркоман. Спенс е имал ключ, всички портиери са го познавали, така че явно просто е влязъл вътре с танцова стъпка заедно с приятелчетата си Марко и Сет.

— Да не би да познаваш дружките му по дрога? — попитах аз.

— Виждала съм ги покрай „Силвъркъп“. Марко работи в кетъринг фирма, която обслужва продукциите на Спенс. Той е приличен тип, женен е и когато е чист, ходи на терапевтичните срещи, но се е върнал към навиците си преди около година и оттогава не се е измъквал отново. Сет е абсолютен задник. Той е хлапе, сигурно е на не повече от двайсет и четири години, учил е филмово изкуство в университета в Ню Йорк и работи като асистент на продуцента. Държи се винаги като всезнайко, а когато е надрусан, е даже още по-устат. Нито един от тези двамата не разполага с достатъчно пари, за да подхранва навиците си, което е и причината да са се прикачили към Спенс.

— Нека да повторя въпроса — казах аз, докато спирахме пред сградата на Ийст Енд авеню. — Имаш ли някакъв план?

— Не. А ти?

Не отговорих. Единственият ми план за момента беше да я държа далеч от избухване.

Рецепционистът на сградата едва вдигна поглед към нас. Той просто подаде на Кайли чифт ключове и отново се зае с документите, върху които работеше. По всичко си личеше, че вече беше говорил с Шели.

И преди бях влизал в бърлоги, в които се пуши крек, но никога в такава, която се намираше на десетия етаж на луксозна сграда с великолепна гледка към Ийст Ривър. Миризмата ни удари още в мига, в който Кайли отвори вратата. И въпреки че апартаментът не беше разрушен, подобно на декорите в студиото, изглежда, се бяхме натъкнали на последиците от бурно парти. Не беше никак чудно, че чистачката е избягала. Спенс беше превърнал струващия милиони служебен апартамент на Шели в наркоманска бърлога с три спални и три бани.

Във всекидневната заварихме двама мъже, единият отпуснат безжизнено на дивана, а другият на пода, но нито един от тях не беше Спенс. С Кайли бързо претърсихме мястото, ала не намерихме съпруга й.

Върнахме се обратно във всекидневната. Мъжът от пода беше успял да се поизправи до седнало положение, а гърбът му опираше в масичката за кафе, отрупана с наркомански принадлежности. Беше изпружил безжизнено крака върху килимчето пред него.

— Имате ли съдебна заповед, детектив Харингтън? — попита той. — Или просто не си запозната с Четвъртата поправка?

— Името ми е детектив Макдоналд, Сет, и съм тук, защото собственикът на този апартамент е подал сигнал за незаконно нахлуване.

— А аз съм тук, защото надрусаният ти съпруг беше решил да си спретне „вечер навън с момчетата“ и реши да ме покани.

— Виж, Сет, ще те улесня — започна Кайли и се изправи над него. — Само ми кажи къде да намеря Спенс и ще те оставя да си ходиш.

— Да ме оставиш да си ходя? Мога да си тръгна винаги когато пожелая! Вие нахлухте тук без причина. Ако обаче искате да ме закопчаете, добре — действайте! Ще обясня на адвоката си, че ченгето, което ме е арестувало, е жена на наркопласьора ми.

— Полагам огромни усилия да се държа добре с теб — продължи тя с гробовно спокоен глас. — Последен шанс, Сет. Къде е Спенс?

— Искаш да знаеш къде е Спенс ли? Ей сега, веднага… — Той вдигна поглед към нея, след което разтвори краката си още по-широко. — Само че първо да го духаш!

Това беше напълно достатъчно за жената без план до този момент мигновено да измисли брилянтна стратегия за действие. Тя го изрита здраво в топките.

Сет се сви на кълбо, пищейки от умопомрачителната болка, която само някои мъже бяха преживявали, но от която всички се страхуваха.

Сграбчих я за ръка и я дръпнах настрана, в случай че Кайли решеше, че не е била достатъчно ясна. Така през следващите три минути наблюдавахме как Сет се гърчеше задъхан на пода, съсипвайки ръчно тъкания персийски килим на Шели с повръщаното си.

В крайна сметка гърчовете му престанаха и той най-накрая остана свит, стенейки и скимтейки леко.

— Марко — обърна се Кайли към мъжа на дивана с глас малко по-силен от шепот, — видя ли какво стана току-що? Приятелят ти тук долу заяви, че можел да си тръгне по всяко време, когато пожелае. Така като го гледаш, мислиш ли, че може да ходи?

Марко поклати глава, а в ококорените му очи се четеше страх. Той приседна с плътно притиснати колене и две шепи, захлупили интимните му части.

— Кълна се в дъщеря си — не знам къде отиде Спенс. Ние с него сме само приятели. Аз нямам много пари, но съм наясно откъде да се снабдя с качествена стока, така че с него сме добър отбор.

Телефонът ми иззвъня и вдигнах.

— Открихте ли вече Ани Райдър — чу се гласът на Кю от другата страна на линията.

— От Националния център за криминални разследвания още работят по това.

— Значи беше прав — позасмя се Кю. — Моята база данни е по-добра от тяхната. Ани се е върнала отново в Ню Йорк. Наела си е апартамент в Астория.

Той ми продиктува адреса й на авеню „Хойт“. Прекъснах разговора и кимнах на Кайли:

— Имаме попадение при Ани.

— Приключихме тук — кимна тя, после погледна към Марко. — Изнеси този безполезен боклук със себе си на излизане.

Марко задърпа Сет и го накара да се изправи на крака, след което на практика го отнесе до входната врата.

Кайли заключи апартамента и написа съобщение на Шели, че може да изпрати екип да почистят, както и ключар.

— Благодаря ти — каза ми тя веднага щом се върнахме в колата. — Бях като побъркана, когато се изнесохме от офиса на Кейтс, и това, че беше с мен, ми помогна да се успокоя.

Усмихнах се. Общо взето Кайли се беше държала доста спокойно, но се съмнявах дали Сет щеше да се съгласи с това.