Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (57)

55

— Къде, по дяволите, намери това нещо? — попитах аз.

— Беше увито в парче гюдерия в раницата на господин Невинс — обясни Чък. — Вече проверих и потвърдих надписите от лазерното гравиране. Това е огърлицата, която търсите, макар да не изглеждате особено щастливи, че я намирате.

— Съжалявам — казах аз. — Просто трима души вече са мъртви заради тази торбичка със зелени камъни и прозрачен въглерод — Елена Травърс, Реймънд Дейвис и Лео Басет. Полицейският ми инстинкт подсказва, че Теди Райдър е притежавал огърлицата, но просто е бил прекалено глупав, за да знае как да се отърве от нея. Ако обаче сте я открили у Невинс, това вероятно означава, че тялото на Теди вече гние набутано в някой контейнер за боклук.

— Заедно с това на майка му, изкусната измамничка — добави Кайли.

— Извинете, че ви прекъсвам, детективи — приближи се към нас един от униформените полицаи, — но господин Басет казва, че имал нужда от питие.

— Предай му да чака на опашката — ядоса се Кайли. — В момента май всички имаме нужда от по едно.

Ченгето стреснато отстъпи крачка назад.

— Извинете, госпожо, но той помоли да ви напомня, че брат му току-що е бил убит, самия той е убил човек и иска да се натряска здраво. Само че не щял да започва, докато не е разпитан от детективите.

— Колко мило от негова страна — ехидно подхвърли Кайли. — Хайде, нека не го караме да чака повече.

Полицаят ни отведе до мястото, което Драйдън беше нарекъл „бърлогата“ на Лео Басет. Помещението изобщо нямаше такъв вид. Заприлича ми по-скоро на бардак от осемнайсети век, но все пак трябва да се има предвид, че с Лео едва ли споделяхме един и същи вкус в интериорния дизайн. Брат му Макс, облечен в спортни шорти и тениска „Евърласт“, изглеждаше също толкова не на мястото си в тази обстановка.

Беше застанал до скъпо бюро, в едната си ръка държеше бутилка с вода.

— Детективи — посрещна ни той и се намръщи като клиент, оставен твърде дълго да чака служителят в магазина да му обърне внимание.

— Съжаляваме за загубата ви, господин Басет — казах аз. — Моля, разкажете ни какво се случи.

— Беше около девет часът. Бях горе в студиото си на четвъртия етаж и работех по едно ново бижу, когато чух, че на звънеца на Лео се звъни. После чух асансьорът да се качва и да спира на третия етаж. Така и не му обърнах особено внимание, защото Лео често има късни гости. След това пак потънах в работата си и не съм сигурен колко точно време е минало, преди да чуя крясъците.

— Кой крещеше?

— Лео. Мисля, че и миналия път, когато бяхте тук, ви споменах, че брат ми има склонност да се държи като примадона. От шейсет години насам той непрекъснато се сърди, цупи и мрънка сълзливо за какво ли не. Може да се каже, че съм имунизиран към поведението му.

— Успяхте ли да различите какво говори? — попитах аз.

— Отначало не, но след малко виковете станаха по-силни и чух другият човек да изкрещява „милион долара“, след което наострих уши. Лео и преди е имал шумни раздели с приятелите си, което изобщо не е моя работа, но този път ставаше въпрос за пари, за много пари. И ако Лео имаше намерение да ги похарчи, все пак това е моя работа — каза Макс. — Тъкмо се колебаех дали да не сляза долу и да видя за какво точно става въпрос, когато чух трошенето на стъкло. След това Лео изкрещя: „Макс, помощ! Той има нож!“ и после настана хаос. Последва още по-оглушително трошене, а писъците на Лео бяха ужасни, смразяващи… Той ме викаше по име. Грабнах пистолет и изтичах долу, но докато стигна до кухнята, Лео вече лежеше на пода и от него бликаше кръв. Тогава онзи маниак налетя към мен с ножа. Не се поколебах нито за миг. Аз съм умел стрелец, детективе. Всичко приключи само с един изстрел. След това изтичах при брат ми, но ножът явно беше прерязал някоя от артериите му. Беше мъртъв още преди да успея да позвъня на 911.

— Познавате ли човека, който го е наръгал?

— Виждал съм го няколко пъти. Казва се Джеръми Невинс.

— Вчера ви показах снимката му — продължих аз. — Как така тогава не успяхте да го познаете?

Макс замръзна за миг.

— Може би защото ми показахте черно-бяла снимка без никакъв фокус или контраст, която изглеждаше като заснета от фотоапарат от началото на века — започна той. — Естествено, че не успях да го позная на онази снимка. По дяволите, Лео си падаше по него като ученичка, а дори той не можа да се досети кой е…

— Знаете ли за какво са спорили Невинс и Лео? — прекъснах го аз.

— Обясних ви, че освен фразата „милион долара“ не различих нищо друго от виковете им.

— Познавате ги и двамата. За какво според вас може да са се карали? — продължих аз.

— Не се обадих на адвоката си, защото исках да ви помогна — отговори недоволно Басет, — а и защото нямам какво да крия. Ако той беше тук обаче и ме бяхте накарали да изказвам предположения какъв би могъл да е нечий мотив за убийството на брат ми, адвокатът щеше да прекрати този разпит на мига. А сега имате ли някакви други въпроси? — Той ни изгледа достатъчно красноречиво, за да стане ясно, че имаше предвид „тъпи въпроси“.

— Само един — обади се Кайли. — По какъв начин Невинс е бил свързан с вашата компания?

— Не е бил свързан. Той се появи една вечер преди около шест месеца като придружител на Соня Чен. Тя е пиарът на компанията ни. Невинс й беше гадже.

— Бихме искали да поговорим с нея. Имате ли адреса й? — попитах аз.

— Соня е горе в моя апартамент. В момента съставя съобщение до медиите — каза Макс.

— Какво съобщение?

— Лео обичаше светлината на прожекторите и през годините успя да си спечели слава на нещо като знаменитост — обясни Макс. От устата му обаче думата прозвуча по-скоро като истинско бедствие, отколкото като постижение. — Честно казано, съмнявам се дали би се класирал за челните страници… Ала след като самият аз гледам да стоя настрана от публичните изяви, той се превърна в лице на компанията ни и я представяше чудесно. Сега на моите плещи остана задължението да дам изявление пред медиите и да съобщя на многобройните фенове на Лео, че него вече го няма. Знам, че мнозина ще бъдат съкрушени да разберат за смъртта му.

Леката усмивчица, която играеше по лицето на Макс Басет, ми подсказа, че той нямаше да е един от тях.