Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (3)

1

Нищо не привлича тълпата по-бързо от мъртва знаменитост.

Докато двамата с Кайли пристигнем на местопрестъплението, пред кино „Зигфелд“ вече се бяха струпали безброй опечалени, понесли свещи, цветя, плюшени играчки и снимки на покойната Елена Травърс.

Вестникарите от Дейли Нюз щяха да обобщят събитието само с една дума в заглавията на утрешния брой: ФЕНДЕМОНИЯ!

— Зак! Зак Джордан!

Вдигнах глава и видях приближаващия се към нас Ставрос Келепурис. Той е сержант от старата школа, строг към подчинените си и още по-строг към самия себе си, което е и главната причина колегите му или да го уважават, или да го мразят до мозъка на костите си. А понякога и двете.

— Зак, сигурен бях, че ще натресат този случай на „Специални клиенти“ — започна той още докато се здрависвахме. След това се обърна към Кайли: — А вие трябва да сте детектив Макдоналд.

— Наричай ме Кайли. Приятно ми е най-накрая да се запознаем, сержант — кимна тя. — И за протокола, случаят не ни беше натресен, а ни го спуснаха отгоре. Какво знаем до момента?

— Имаме мъртва кинозвезда, шофьор на лимузината в спешното отделение с куршум в гърба и двама избягали престъпници. А също и видеозапис, който няма да ви даде кой знае каква друга информация.

— Прав си — съгласи се Кайли. — Вече го гледахме.

— Целият проклет град го е гледал — смръщи се Келепурис. — Тук имаше не повече от петдесетина души, дошли да видят звездата за премиерата жива. Ала щом я проснаха в локва кръв на тротоара, веднага долетяха цяла орда лешояди с камери на телефоните си, надяващи се да уловят частица от холивудската история.

— Запознай ни набързо със случилото се преди изстрелите — помолих го аз.

— Вечерта беше спокойна, имаше само от обичайните папараци, които обикновено се стремим да задържим зад огражденията, но те не създаваха проблеми. Разполагах с повече ченгета от необходимото.

— Защо?

— Всичко е част от холивудските приумици… Травърс носеше огърлица за няколко милиона долара, а от отдел „Реклама“ решили, че ще изглежда по-добре, ако е заобиколена от дванайсет ченгета, които да я пазят, вместо само от четири. Студиото плаща на градската управа за охраната, така че са можели да наемат колкото си щат. Всички тук бяхме просто статисти в сини униформи или поне докато този ужас не ни дойде до главите.

— Обясни ми нещо повече за мъжа, който е бил в колата с нея.

— Казва се Крейг Джефърс. Той е личният й фитнес инструктор, но от това, което чух от него, излиза, че са имали и друг тип връзка, която не са афиширали открито.

— Има ли и друго, което не сме видели във видеото? — попитах аз.

— Изглежда, всичко е започнало като обикновен грабеж, нападателят е сграбчил огърлицата и понечил да побегне. Бил един от двамата, спрели с оръжия лимузината. Не мисля, че са възнамерявали да наранят когото и да било. Просто са искали да се доберат до това безумно скъпо нещо.

— А какво се е объркало?

— Джефърс. Той е бодибилдър — от типа мачо до мозъка на костите. Решил да се прави на Джейсън Стейтъм и да избие оръжието от ръцете на единия от нападателите, само че не станало точно както смятал.

— Да, такива задници са мъжете — отбеляза Кайли и поклати глава.

— Ти си истински късметлия, Зак — ухили ми се Келепурис. — Партньорката ти ми харесва. Даже на приказки звучи точно като жена ми.

— Има ли нещо друго? — попитах.

— Аз съм само охрана, Зак, не съм тук като ченге, така че не съм се ровил на по-дълбоко. Освен това Джефърс изглеждаше твърде съсипан, за да отговаря на много въпроси. Това, което е направил, е повече от тъпо, но човек няма как да не го съжалява. Ръцете на горкото копеле ще бъдат изцапани с кръвта на Елена Травърс до края на живота му.

— Ето затова те харесвам, Ставрос — кимнах аз, — никога не се притесняваш да споделиш открито мнението си.

— Съжалявам, че ще трябва да те разочаровам, детективе, но това не е моето мнение. Това бяха думи на самия Крейг Джефърс.