Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (48)

46

Сребристият Мерцедес S550 беше паркиран пред управлението. Родриго, личният шофьор на Кю, отвори страничната врата и двамата с Кайли влязохме вътре.

Самият Кю, облечен в шит по поръчка тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка на ситно райе в синьо и златисто, приличаше повече на морски капитан, отколкото на доставчик на елитни услуги с най-качествената плът и безценна информация.

— Първо най-важното — обърна се той към Кайли, — може ли телефона ти за момент?

Тя му го подаде и той изтри снимката, която й беше изпратил.

— Ако цитирам несравнимия Джон Ридли — продължи мъжът, — „дискретността никога не излиза от мода“.

— Къде е Спенс? — попита Кайли.

— В Атлантик Сити. Хотел „Боргата“, стая 1178.

— Вчера е бил в един бордей в нюйоркския квартал Бауъри. Изглежда, си е вдигнал стандарта. Как го намерихте? — заинтересува се тя.

— Моята работа много прилича на вашата — обясни Кю. — И двамата се храним от богатите и влиятелните. Ако Спенс се беше сврял в някой склад край Холандския тунел, никога нямаше да го разбера. Обаче пет минути след като се е появил в хотел, получих две съобщения. Едното беше от служител на паркинга, а другото от рецепционист. Помолих Таня, младата дама от снимката, да потвърди визуално присъствието му там. Само за протокола ще вметна, че не са били заедно. Просто се е навъртала около него достатъчно дълго, за да го снима… Споменавам го, в случай че се чудиш — уточни Кю.

— За протокола — каза Кайли, — естествено, че се учудих. Благодаря ти. Това е много успокояващо. Може би дори ще си поръчам тениска с надпис: „Съпругът ми не изневерява. Той просто взема наркотици“.

— Изглежда, наистина е повишил стандартите си. От свой доверен източник разбрах, че едно момче го е зарибило по леля Хейзъл.

Съществува обширен лексикон с жаргонни изрази от улицата, използвани от нелегалните търговци на дрога, за да забулят дейността си в мистерия. Всеки ден се появяват все нови и нови имена, но „лелите“ са термини, използвани от десетилетия. „Леля Мери“ е марихуана, „леля Нора“ е кокаин, а „леля Хейзъл“ е най-смъртоносната от всички — хероин.

— Съжалявам, че се налага да бъда вестоносецът на толкова неприятни вести — заяви Кю, — но поне знаеш къде е. Засега. Ако бях на твое място, щях да отида там възможно най-бързо.

— Бързо ли? — изуми се Кайли. — Атлантик Сити е на шест часа път оттук.

— Не и ако разполагате със светлинни сигнали и сирени и ако поддържате скорост като при гонка на бандити.

— Управлението не се радва особено на ченгета, които използват служебни коли, за да разрешават лични въпроси — отбеляза Кайли. — Оценявам помощта ти, но не мога да напусна града за толкова дълго време.

— А какво ще кажеш, ако помоля Родриго да организира нещата вместо теб?

— Да организира ли? — учуди се Кайли. — Това ли означава „любяща съпруга“ — да накараш някого да натъпка мъжа ти в багажника на мерцедес и да го замъкне на сто и шейсет километрово пътуване по Джърси Търнпайк.

Кю се разсмя.

— Да, забравих как работи полицейският ти мозък. Просто предлагах да те закарам дотам с хеликоптер. Разстоянието от Ню Йорк до Атлантик Сити се прекосява по въздух за трийсет и седем минути.

— Ти нима притежаваш… — Изумена, Кайли завъртя показалец във въздуха, имитирайки перка.

— Да кажем просто, че имам достъп. Служителите ми са на повикване двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Ясно е, че не мога да разчитам на публичен транспорт. Освен това хеликоптерът е глезотия, за която клиентелата ми си плаща с радост.

— Твоите клиенти разполагат с петцифрените суми, необходими, за да стигнат по въздух до рая на проститутките — отбеляза Кайли. — Аз обаче не мога да си позволя подобно щастие.

Кю положи всички усилия да се престори на обиден.

— Моля те, кога във взаимоотношенията ни е ставало въпрос за пари? Превозът е подарък.

— Ако заведеш майка си на въздушна разходка, това е подарък. Ако заведеш ченге, това е подкуп. Благодаря, но… Не, благодаря! — отсече Кайли.

— По дяволите, Кайли! Върша ви услуги и вие ми вършите услуги. Това стои в основата на взаимоотношенията ни. Помагам ти да хванеш следите на един наркозависим. Някой ден ти ще ми се отплатиш, танто за танто! Защо сега изведнъж променяш правилата? — попита той и се обърна към мен: — Зак, моля те, влей малко разум на това момиче…

— Само ако ми кажеш какво точно става — прекъснах го аз.

— За какво говориш? — изгледа ме неразбиращо Кю. — Нищо не става. Само се опитвам да помогна на партньорката ти.

— Ти вече й помогна. Открил си съпруга й. На този етап е нормално да се оттеглиш, но ти продължаваш да помагаш. Затова и се питам: „Защо Кю инвестира толкова усилия, за да закара Кайли до Атлантик Сити, че чак е готов да я замъкне дотам с хеликоптер на свои собствени разноски?“. Единственият отговор, който ми хрумва, е, че там има нещо, което е важно за теб. Би ли искал да го споделиш с нас? — попитах аз.

— Добре, свалям всички карти — предаде се Кю. — Организирам едно парти в хотел „Боргата“ този уикенд за най-отбраните ми клиенти — седмина господа от петролния бизнес в Тексас. Всички са бели мъже, женени са и си падат по цветнокожи дами. Парите не стоят на дневен ред. Интересува ги единствено дискретността — дори самият аз не знам истинските им имена. В неделя сутрин те ми плащат в брой и отлитат обратно у дома. Тогава е големият ден за плащане и се опасявам, че Спенс може да го прецака.

— Как?

— Защото е известен телевизионен продуцент и съпруг на ченге. Ако бъде открит мъртъв в леглото си, хотелът, в който се е случило, ще се превърне в медиен панаир и моите срамежливи каубои от страх пред камерите ще дръпнат шалтера на партито още преди да е започнало. Можете ли да ми помогнете с това?

— Може би — замислих се за миг. — Би ли излязъл от колата, така че с Кайли да си разменим няколко думи насаме?

Не се наложи да го моля повторно.

— Искаш ли да си вземеш ден отпуск и да отпътуваш дотам с кола още сега? — обърнах се аз към нея веднага щом останахме сами.

— Не. Писна ми да поставям проблемите на Спенс пред кариерата си. Ще изляза от работа в шест, ще взема кола под наем и ще се върна до сутринта. Ти можеш да останеш и да ме покриваш.

— Би било много по-бързо да прелетиш с хеликоптер.

— Правила съм много глупави неща, Зак, но никога не съм приемала подкуп — заяви тя.

— Това не е подкуп — възразих аз. — Кю е най-добрият ни информатор. Току-що ни поднесе Реймънд Дейвис и Теди Райдър, както самият той подчерта — „танто за танто“. Няма как да му дадем специален пропуск за „измъкване от затвора“, но можем да му помогнем да елиминира някоя минимална пречка за бизнеса му. И двамата ще отлетим до Атлантик Сити довечера. Ще ти помогна да замъкнеш жалкия задник на Спенс до клиниката за рехабилитация, а ако някой ни потърси по телефона, ще бъдем само на трийсет и седем минутно разстояние от града. На мен ситуацията ми се струва печеливша отвсякъде.

— О, боже! — изстена тя. — Създала съм чудовище. Ти си започнал да разсъждаваш като мен.

— Изглежда, с теб все пак достигнахме до груб консенсус — отбелязах аз.

— Май да — кимна тя и по лицето й се разля широка усмивка.

Виждах я да се усмихва за пръв път, откакто беше сритала топките на Сет Пенциг. Нещата явно започваха да се проясняват.