Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (58)

56

Луксозният мезонет на Лео свършваше на третия етаж на сградата, а този на Макс започваше от четвъртия, но пътуването по единственото вътрешно стълбище приличаше по-скоро на пътешествие към един съвсем друг свят и съвсем друга култура. Ако жилището на Лео изглеждаше по-скоро така, сякаш беше декорирано от Мария-Антоанета, то това на Макс приличаше повече на мъжкарско убежище, където би живял Ърнест Хемингуей.

На пода в дневната седеше млада жена с азиатски черти. Беше опряла гръб на кожен фотьойл и крепеше отворен лаптоп на коленете си. Спря да пише още щом влязохме в помещението.

— Здравейте, аз съм Соня Чен — изправи се тя.

Ние също се представихме и тя се насили да се усмихне възпитано, но с това не успя да прикрие напълно факта, че очите й бяха зачервени и подпухнали от плач.

— Макс ми изпрати съобщение, че сте искали да ми зададете няколко въпроса — каза тя.

— Съжаляваме за загубата ви — заговорих аз. — Знаем, че сте били във връзка с едната от жертвите.

— Да, Лео беше мой шеф в продължение на три години. Обожавах го — кимна тя.

— А Джеръми Невинс? — попита Кайли.

— Това с него не бих го нарекла точно връзка…

— Макс спомена, че е бил ваш приятел.

— Приятел — повтори Соня и направи знак на въздушни кавички с пръсти. — Вие сте жена. Ще се досетите какво имам предвид — погледна към Кайли.

— Аз съм детектив от отдел „Убийства“ — прекъсна я партньорката ми — и не се очаква да се досещам за разни неща от личен опит. Затова просто ни разкажете какви точно бяха взаимоотношенията ви с Джеръми Невинс?

— Взаимоотношения на съгласие между пълнолетни — отговори официално Чен, сякаш попълваше формуляр за данъци и трябваше да отбележи отметка срещу „неомъжена“, „омъжена“ или „разведена“.

— Може ли да обясните по-подробно? — попита Кайли.

Соня Чен се усмихна и този път усмивката й беше искрена, така че можех само да си представям какви ли спомени предизвикваше у нея името на младия мъж, който лежеше мъртъв на пода долу. Усмивката й премина в хлипане и тя скръсти ръце пред гърдите си, опитвайки да сдържи сълзите.

— Съжалявам — прошепна тя и се отпусна в кожения фотьойл, а с Кайли приседнахме на дивана срещу нея.

— С Джеръми не сме имали връзка, не и в класическия смисъл на думата — започна Соня Чен. — Беше по-скоро нещо като уговорка. Като пиар, аз имам ангажименти да присъствам на доста лъскави събития. Джеръми обичаше да се сближава с богатите и известните, така че често го вземах със себе си като мой придружител. В замяна на това с него понякога се усамотявахме за малко, нещо като лично време за сближаване.

— Значи всичко се е свеждало само до физическия контакт.

— Да, и не съжалявам за това, детективе. Историята е стара и позната на всяка жена, която се скъсва от работа, за да напредва в кариерата си. Той получаваше достъп до събития, аз получавах секс.

— Имате ли някаква идея защо е наръгал Лео Басет?

— Сигурни ли сте, че точно това се е случило? Според мен е невъзможно Джеръми да е убил Лео. Двамата бяха толкова готини заедно, а Лео направо грееше от щастие, когато беше с Джеръми. Би направил всичко за него.

— Почакайте малко — прекъсна я Кайли. — Лео беше гей. Да не би да намеквате, че…

— Казвам само това, което мислите, че искам да кажа. Джеръми Невинс беше нещо повече от изключителен в леглото. Ако прекараш една нощ с него, ще го помниш до края на живота си. Нямаше значение дали си трийсет и две годишна жена, или шейсетгодишен мъж. Джеръми имаше необикновена дарба и ако си извадил късмета да получиш частица от любовта му, нямаше значение какво ще поиска той в замяна.

— Вие сте му осигурявали достъп до хора, с които в друг случай не би могъл да се срещне — отбелязах аз. — А какво му е давал Лео?

— Не знам в подробности, но Лео си падаше по фините неща в живота, а Джеръми с радост приемаше както кеш, така и подаръци.

— Един от тези подаръци е огърлица за осем милиона долара — отбелязах аз.

— Чух за това. Дори не знам как е възможно. Джеръми беше с мен, когато огърлицата беше открадната.

В този момент мобилният й телефон иззвъня.

— Извинете ме, но е спешно — каза Соня и прие разговора. — Здравей, Лавиния. Почти съм готова с материала. Мога да ти го изпратя на електронната поща до десет минути. Ще говорим след малко — обеща тя и затвори. — Извинете ме, но беше по работа. Макс иска аз да разпространя първа новината за смъртта на Лео.

— Изглежда, говорихте с Лавиния Бегби — предположи Кайли.

— Да, тя се съгласи да публикува историята, ако й дадем ексклузивен срок от дванайсет часа, преди да изпратим официалната си позиция по случая до всички останали медии.

— Не е ли редно новината за смъртта на Лео Басет да е по първите страници, а не в колонката за стил и мода? — попита Кайли.

— Скъпа, в моя свят колонката за мода е първата страница, а Лавиния Бегби е гласът на модната индустрия. Фактът, че се съгласи да посвети цяла колонка на Макс, е живото доказателство, че и на нашата улица може да изгрее слънце.

— В смисъл? Защо споменахте Макс, след като всъщност тя ще посвети колонката на Лео? — попита Кайли.

— Детективе, вие наистина не разбирате нашия бизнес — поклати глава Соня Чен. — Компанията ни вече беше очернена, когато Елена беше убита, носейки наша огърлица. Разбира се, че Лавиния ще говори за Лео, но това, че ще пише и за героичната постъпка на Макс Басет при опита му да спаси живота на брат си, е точният тип новинарско присъствие, от което се нуждаем.

— В това ли се изразява работата ви, госпожице Чан? — заинтересува се Кайли. — Ще използвате убийството на Лео като възможност да представите Макс в героичен образ, за да възстановите имиджа на компанията?

— Точно това е работата ми — заяви Чен. — А сега, ако ме извините, имам да гоня краен срок.