Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (29)

27

Заобиколих ъгъла на Девето управление на градската полиция и се отправих директно към шкафчето си. Изглеждах като човек, който не е прекарал нощта в собственото си легло, а последното нещо, от което имах нужда в такъв момент, беше да ме види Кайли и да ме подкачи да обяснявам.

Взех си душ, избръснах се и си навлякох чисти дрехи, след което влязох в офиса свеж като гангстер, облечен в чисто новия си костюм за първото заседание по делото му в съда.

— През последните петнайсет минути се скъсах да ти звъня — посрещна ме Кайли, демонстрирайки минимален интерес към външния ми вид. — Хайде да вървим — подкани ме тя.

— Нека си представим, че сме равнопоставени партньори и аз също имам право на глас — заговорих, докато я гонех надолу по стълбите. — За къде сме се разбързали?

— Към медицински център „Мъри Хил“. Обрали са ги миналата нощ — заяви Кайли.

— Какво са откраднали този път? Подлоги ли? Кайли, имаме да се занимаваме с двойно убийство. Защо не изпратим Бетанкорт и Торес да съберат сведения, докато ние в това време се фокусираме върху случая на Травърс?

— Защото нашият нов най-добър приятел, Хауърд Сайкс, се обади, за да ни информира, че вече деликатната ситуация току-що е станала още по-деликатна — обясни Кайли. — Той в момента е в „Мъри Хил“ и ни чака в качеството ни на две прочути ченгета да се появим там и да се справим със ситуацията възможно най-дипломатично.

— Не разбирам — промърморих, следвайки я извън сградата на управлението. — Държим този случай в пълна секретност още откакто сме го започнали. Какво точно е откраднато, че сега ситуацията е станала още по-деликатна?

— Въпросът не е в това какво е било задигнато. Важно е кой е станал свидетел на престъплението.

— Имаме свидетел ли? — оживих се аз.

— Двама. Но се съмнявам, че ще са склонни да ни съдействат. Качвай се в колата. Ще ти разкажа каква е грозната политическа ситуация, докато пътуваме натам.

Влязох в колата.

— Помещението, от което е откраднато оборудването, се е заключвало с код, но престъпниците явно са го знаели — обясни Кайли, докато завиваше на юг по Лексингтън авеню. — Познай какво са намерили, щом са отворили вратата.

— Не съм сигурен, че ми пука, освен ако вътре не е бил Теди Райдър — свих рамене.

— Един лекар е чукал медицинска сестра.

— Добре, пука ми — добавих аз.

— Оказва се, че не е бил кой да е. През изминалата година точно този доктор е донесъл на „Мъри Хил“ приход от над два милиона долара.

Работех в отдел „Специални клиенти“ от достатъчно дълго време, за да знам защо Хауърд настояваше точно ние да се заемем със случая.

— Значи става въпрос за превес на политиката над полицейската работа — отбелязах. — А Хауърд очаква ние да държим името на този доктор далеч от разследването.

— Както Хауърд го представи, той е свидетел, а не престъпник — поясни тя.

Пет минути по-късно спряхме пред входа на болницата на Източна трийсет и трета улица. Един от сътрудниците на кмета ни отведе до офис в административната част на клиниката, където ни очакваха Хауърд Сайкс и свидетелят по неволя.

— Това е доктор Ричард — представи го Сайкс.

— Детективи, аз трябва да съм най-притесненият в случая, но Хауърд ме увери, че мога да разчитам напълно на вашата дискретност — каза лекарят с безупречен британски акцент, който веднага му придаде излъчване на ерудираност и висока култура.

Докторът изглеждаше в средата на петдесетте, беше висок, спретнат и с леко посребрени коси. Като човек, прекарал доста време сред значими хора, можех от пръв поглед да кажа, че вълненият му костюм на Армани и обувките му от кожа на щраус струваха поне колкото месечната ми заплата. На безименния пръст на лявата му ръка се забелязваше златна халка.

— Да, сър — кимнах аз. — Разкажете ни какво се е случило.

— До момента не ми беше известно, че в града върлува банда крадци, които отмъкват болнично оборудване — започна той. — Ако знаех за тази вълна от престъпления, щях много по-внимателно да избера помещение, в което да съхраняваме новото спирометрично оборудване. Още по-неприятно ми е да призная, че се намирах вътре за една среднощна среща с член на сестринския екип. Името обаче предпочитам да не разкривам, освен ако не бъда задължен да го направя пред съда.

— Уверявам те, че това няма да се случи — намеси се Хауърд, говорейки от името на цялата наказателна система. — Просто разкажи на детективите това, което си видял.

— Беше малко след полунощ. Те отвориха вратата и мога да заявя, че бяха не по-малко изненадани да видят нас двамата вътре, отколкото ние да видим четирима души насреща си. Всички носеха бели престилки, затова предположих, че са част от медицинския персонал, но това беше само до момента, в който един от тях извади оръжие.

— Видяхте ли лицата им? — попита Кайли.

— Да, и първата ми мисъл беше, че щом мога да ги идентифицирам, сигурно ще ме застрелят! При по-внимателно вглеждане обаче забелязах, че всички носеха маски. Не бяха от онези типично хелоуински, а по-скоро някакъв плътно прилепващ към кожата вид. Приличаха на висококачествени силиконови маски, каквито правят в холивудските продукции. Дегизировката им беше безупречна.

— И какво стана след това?

— Онзи с пистолета заговори пръв. Беше много хладнокръвен и много възпитан. Бих казал, че долових лек тексаски акцент, приказваше малко като Томи Лий Джоунс. Той ни увери, че няма да ни наранят, ако не оказваме съпротива. След това двама от тях вързаха ръцете и краката ни и залепиха устите ни с тиксо, докато другите двама натовариха оборудването върху болнично легло и го покриха с чаршаф. Влязоха и излязоха за по-малко от две минути, но ние с компанията ми бяхме открити чак в шест часа сутринта.

Късмет за нас, че някой ги беше намерил. Ако докторът беше успял да се измъкне сам, сега нямаше да разполагаме със свидетел. Благодарихме му и побързахме да си тръгнем.

— Въпреки че са били с маски — обърнах се аз към Хауърд, — бихме искали да проверим записите от охранителните камери, за да видим какво превозно средство са използвали.

— Няма записи — мрачно отговори той. — Изтрили са харддиска.

— Тези типове са нинджи — отбеляза Кайли. — Знаете ли дали болницата пази резервни копия на видеозаписите си в облачното пространство?

— Опасявам се, че не. Доколкото разбрах, през следващата финансова година е предстояло обновяване на оборудването за това, но аз не участвам в управителния съвет тук. Намесих се само защото с жена ми сме лични приятели на доктора и съпругата му.

— Бихте ли ни съобщили истинското име на доктор Ричард? — попита Кайли.

— Не — усмихна се Хауърд. — Както казваха в поредицата „Драгнет“, действителните имена са променени, за да се защитят невинните.

— А има ли някакъв шанс да разпитаме компанията на лекаря, така споменатия „член на сестринския екип“? — продължи Кайли.

— О, с това няма как да ви помогна, детектив — отговори Хауърд. — Дори аз не знам името й.

— Ако се съди по избора на думи от страна на доктора и избягването на споменаването на род, не съм съвсем сигурна дали е била тя — отбеляза Кайли.