Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (7)

5

На следващата сутрин влязох в закусвалнята на Гери и се настаних в любимото ми сепаре. Самата Гери излезе иззад тезгяха, за да ми донесе кафе.

— Видях те по новините снощи — започна тя.

— Как изглеждах?

— Ами така, сякаш имаше огромна нужда да се наспиш. Ала съдейки по начина, по който се домъкна тук тази сутрин, предполагам, че не си успял. Закуската ще ти помогне — добави тя. — Какво да бъде?

— Яйца на очи, бекон и препечена филийка — поръчах аз.

— Ще искаш ли и нещо друго към тази английска закуска? — попита тя.

— Не, благодаря.

— Не е задължително да е от менюто — усмихна се Гери. — Гледам да се грижа добре за специалните си клиенти.

— О, престани! — възпротивих се аз в мига, в който осъзнах, че ме поднасяше.

Гери Гомпертс е безцеремонна баба еврейка, която никому не цепеше басма и винаги сервираше домашно приготвената си храна, гарнирана с цветисти и духовити мъдрости. И особено с разсъждения за успешните и неуспешните житейски връзки.

— Да ти изглеждам като някой, който има нужда от терапия? — попитах я аз.

— Та кой ти е споменавал за терапия? — изгледа ме невинно тя. — Знам само, че Черил се премести да живее при теб преди три седмици, миналата вечер ти си се прибрал бог знае по кое време, а тази сутрин ми цъфваш по-притеснен от девица, озовала се сред пияни моряци. Ще предположа съвсем произволно, че напрегнатият ти мозък днес е по-затормозен от обичайно. Ако терапията би ти помогнала, то трябва да знаеш, че си дошъл в правилната закусвалня.

— В голяма грешка си — възразих аз.

— Хм, май уцелих болното място. Ей сега се връщам — кимна Гери.

Малко по-късно се появи отново със закуската ми, доля ми още кафе и седна на масата срещу мен.

— Постоянно го правиш — продължи тя. — Появяваш се с тази отчаяна физиономия на човек, който е на голям зор, аз предлагам да ти помогна, а ти започваш да се правиш на недостъпен. Или ми обясни какво става, или ще си намеря някой друг, който оценява по-добре това, което може да стори една жена с опит.

Разказах й.

— Е, значи си зает — сви рамене тя. — Това е свързано с територията. Черил няма да се изнесе само защото си ангажиран в сложен случай и се налага да оставаш на работа до късно.

— Не бъди толкова сигурна — възразих. — Познавам прекалено много ченгета, чиито връзки са рухнали само защото са поставяли работата си на първо място.

— Проблемът не е в работата ти, Зак.

— А в какво е тогава?

Тя взе кутийката с пакетчета захар и я изсипа на масата.

— Какво правиш? — учудих се.

— Това е ресторантската версия на презентация в „Пауърпойнт“. — Гери взе едно розово пакетче с подсладител и едно синьо с обикновена захар. — Синьото си ти, а розовото е Черил. Ето ви, представи си, че сте си у дома — каза тя и сложи и двете пакетчета в празната кутийка. — Това тук е работата — добави и взе една солница, която остави в другия край на масата. — На теб всеки ден ти се налага да ходиш в солната мина — продължи Гери, грабна пакетчето Зак от дома и го премести при работата. — Там си в компанията на още много мъже, всичките в синьо — поясни тя и обгради солницата с още няколко пакетчета захар. — Там е и бившата ти приятелка Кайли — добави и постави едно розово пакетче подсладител в синята купчинка. — На работа двамата с Кайли излизате и прекарвате между десет и четиринайсет часа заедно. — Тя взе двете пакетчета и ги премести на едно свободно място на масата. — Е? Все още ли мислиш, че всичко е заради извънредните часове, или по-скоро се извиняваш на Черил заради това, че прекарваш времето до късно вечер в компанията на Кайли?

— Надявам се, че не ме обвиняваш в нещо подобно — ядосах се аз, — защото целият ти анализ дотук е основан на стара информация. Отдавна съм продължил напред. Кайли остана в миналото. Черил е моето бъдеще. Сапуненият сериал с главен герой Зак Джордан свърши.

— Сигурна съм, че си вярваш, но забравяш едно нещо. Когато Черил се пренесе при теб, заедно преминахте от фазата на излизането във фазата на съвместното съжителство. Сега живееш с нея и се обзалагам, че всеки път, когато до късно през нощта с бившата ти си играете на стражари и апаши, ти се терзаеш от мисълта, че бъдещето ти си стои самичко в любовното гнезденце и чака да се прибереш. — Гери ми подаде кутийката със самотното розово пакетче подсладител и настоя: — Признай си го!

Преди да успея да й отговоря, телефонът в джоба ми извибрира и на екрана се появи съобщение. Беше от капитан Кейтс и гласеше: „“Грейси Меншън". Веднага".

— Гери, трябва да вървя — казах аз и се изправих.

— Почакай минутка — помоли тя и посочи пакетчетата изкуствен подсладител, разпръснати по масата. — А кой ще оправи цялата тази бъркотия тук?

— И откога това е моя работа?

По лицето й се разля триумфираща усмивка.

— Това е част от терапията ти, Зак. Животът си е твой. Трябва сам да си го оправиш.