Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (40)

38

— Изглежда, си успял да говориш с Черил след срещата ни при Кейтс — отбеляза Кайли, докато маневрираше с колата по Трето авеню в най-натоварения час. Отивахме да говорим с Хауърд Сайкс в „Грейси Меншън“. — Вие, двете влюбени гълъбчета, успяхте ли най-накрая да заздравите връзката си?

— Да говоря, е доста силно казано — въздъхнах. — По-скоро се засякохме за кратко като два кораба в нощта, само дето бяхме две ченгета на стълбището. А заздравяването на връзката ни е още по-несигурно казано. В момента тя по-скоро се държи на нещо като свободно падане. Колкото до влюбени гълъбчета…

— Разбрах, разбрах… — прекъсна ме Кайли и зави рязко вдясно по Осемдесет и осма улица — съжалявам, че попитах.

— Недей да се извиняваш. Радвам се, че имам на кого да си го изкарам. Тази сутрин беше права да кажеш, че съм близал рани. Когато се прибрах снощи, бях принудително настанен на дивана и не успях да видя Черил чак до тази сутрин. И тъй като човек не може да направи това, което трябва, в управление, пълно с любопитни ченгета, ще се опитам да оправя нещата довечера, щом я заведа на вечеря в „Паола“.

— И ми наговори всичко това, защото си въобразяваш, че се интересувам от сапунената опера, която наричаш твой любовен живот? — попита Кайли. — Или просто ми намекваш по не толкова деликатен начин да не ти се обаждам довечера, защото ще си зает да поправяш нанесените щети?

— А ти как мислиш, детективе? — подразних я аз.

— Фино настроените ми детективски инстинкти ми подсказват, че ако ще водиш Черил на вечеря и вино в „Паола“, значи тя определено няма да скъса с теб преди вечеря — заключи Кайли.

Прекосихме източната част на Енд авеню и спряхме на алеята пред дома на кмета, след което се идентифицирахме пред охраната. Един от охранителите ни придружи до кабинета на Хауърд и преминах направо към работата, заради която бяхме дошли.

— Сър — започнах аз, — имаме трийсет и пет хиляди полицаи на разположение. Това е повече от достатъчна човешка сила, за да разпределим по един екип във всяка възможна болница в петте предградия и да чакаме бандата да удари отново, само че… — млъкнах и оставих думата да увисне във въздуха за момент.

— Само че — продължи той, запълвайки неизреченото — няма как да мобилизирате толкова много хора и да очаквате да запазим в тайна подобна мащабна акция.

— Точно така.

— Работил съм с двама ви достатъчно дълго, за да се досещам, че не сте дошли тук, за да ме помолите да позволя публичното оповестяване на информация за това разследване — каза той. — Значи имате план, нали?

— Всъщност — обади се Кайли — психологът на управлението ни, доктор Черил Робинсън, измисли идеята. Ние със Зак я харесахме, но не можем да я осъществим без значителна помощ и съдействие от ваша страна.

— Какво мога да направя? — попита Сайкс.

— Имаме нужда от вас да ни помогнете да подготвим следващия обир.

— Вие… Искате да ви помогна да оберете болница?

— Не, сър. Искаме да помогнете на тях да оберат болница, а ние ще сме там и ще ги причакваме.

— Господи! — възкликна Хауърд Сайкс. — Може би гледам прекалено много криминални сериали по телевизията, но си мислех, че вие, детективите, научавате какъв е проблемът, след което търсите улики и едва след това проследявате сами престъпните копелета.

— Тези копелета не оставят много улики — отбелязах аз.

— И коя от почитаемите градски болнични институции предлагате да бъде предопределената жертва? — поинтересува се той.

— Болница „Хъдсън“, ако успеете да ги убедите — заявих.

— И на какво дължат тази чест?

— Причините са две. Първи е факторът „сигурност“. Тези престъпници са добре въоръжени. Досега не са използвали оръжия, но ако се натъкнат на капан и бъдат изправени пред екип от морски тюлени, може би няма да се предадат без бой. В момента болница „Хъдсън“ е в процес на реновация и можем да ограничим операцията до два етажа, в които няма да се намират нито пациенти, нито болничен персонал.

— А каква е другата причина? — попита Сайкс.

— Смятаме, че „Хъдсън“ имат нещо, което онези желаят — обади се Кайли.

— Досега са крали всичко от всякъде — възрази Хауърд. — Стратегията им, изглежда, се изчерпва с това, че ако не е трайно заковано, значи могат да го отмъкнат. Откъде бихте могли да знаете какво ще поискат да вземат?

— Доктор Робинсън е направила анализ и се оказва, че крадците са доста по-избирателни, отколкото изглежда на пръв поглед. Никога не крадат един и същ вид оборудване два пъти.

— Е, и? Кражбите все пак са си кражби — сви рамене Сайкс.

— Има някои особености — поясни Кайли. — Ако някой нахлуе в магазин и задигне етажерка с петдесет палта, много вероятно е тези палта да се озоват на черния пазар. Но какво става, ако нахлуе в същия магазин и открадне само две палта, шест рокли, няколко панталона и чифт обувки?

— Звучи така, сякаш жена му го е пратила да напазарува — отбеляза Хауърд.

— Именно. Тези типове крадат едно от тези, три от вторите и едно от третите видове оборудване. Според теорията на доктор Робинсън те бавно и по малко събират оборудване за едно-единствено медицинско заведение.

— Господи! — възкликна Сайкс. — Да не мислите, че така оборудват своя собствена болница?

— Да, но все още не разполагат с всичко, което им е нужно.

— И какво смятате, че ще пожелаят да си вземат?

— Доктор Робинсън е изчислила, че на база медицинските потребности на голяма част от населението, както и на база пазарната стойност на оборудването за диагностика, тези хора биха се изкушили сериозно да се сдобият с уникална по рода си апаратура за мамографски изследвания — обясни Кайли.

— А „Хюстън“ наскоро закупиха две такива машини — заключих аз.

— Познавам изпълнителния им директор, Фил Ландсберг — каза Сайкс.

— А ние познаваме началника на охраната им, Франк Каваларо — добавих аз.

Хауърд Сайкс се облегна на стола си, разтърка чело с пръсти и затвори очи за петнайсетина секунди, преди да вдигне поглед към нас.

— Смятате ли, че наистина ще можете да се справите с това? — попита той.

— Не и без вашето участие — отговорих. — Вие какво мислите, сър? Ще можете ли да ни помогнете?

— Какво мисля аз ли? Ами че това е крайно откачено! Напълно и невъзвратимо шантаво е — заключи той. — Мога обаче да се обадя на Фил Ландсберг утре сутрин и да видя дали няма да успея да го убедя да се присъедини към тази лудост.