Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (37)

35

Джеръми Невинс не беше убивал никого, но застрелването на Реймънд Дейвис ни най-малко не го притесни. Арогантното копеле си го заслужаваше. Отначало той беше прецакал най-големия удар на Джеръми, а след това бе имал нахалството да му поиска повече пари.

Джеръми седеше на маса в един бар с полуизядена порция пилешки крилца и недокосната бира „Стела Артоа“ пред себе си. Не беше гладен, но имаше нуждата от достъп до безплатен безжичен интернет, а нямаше по-умряло място от спортен бар в три часа следобед. Поправка, часът е 3:01!, отбеляза наум той и сведе поглед към ръчния си часовник марка „Одемар Пиге“ за осемдесет хиляди долара.

Часовникът му беше подарък или по-скоро нещо като бонус за сключването на сделката. Но при мисълта за гърнето с осем милиона долара печалба, което го очакваше след края й, Джеръми би се съгласил дори и ако му бяха подарили обикновен „Таймекс“.

Планът беше идеален, докато неговият самовлюбен съучастник Лео изненадващо реши да не се качва в лимузината, защото не изглеждал добре.

Затова сега Елена беше мъртва, огърлицата беше изчезнала, а Джеръми беше съвсем сам и се опитваше да състави резервен план.

Нямаше представа къде е бижуто, но беше сигурен у кого се намираше — беше при майката на Теди Райдър. Допреди миналата вечер никога не беше виждал Теди, но знаеше всичко за него. Този тип нито веднъж през живота си не беше измислял нещо сам, а сега, когато беше ранен и уплашен, щеше да побегне право вкъщи при мама.

Джеръми знаеше отлично къде да я намери. Когато планираш престъпление с боклук като Реймънд Дейвис, по-добре е да си предварително подготвен за всичко. Джеръми беше прикрепил проследяващо устройство от долната страна на „Хондата Сивик“ на Реймънд за всеки случай — ако онзи решеше да вземе огърлицата и да отпраши нанякъде с нея.

Джипиесът обаче беше оправдал поставянето си по-скоро от очакваното. През седмицата преди обира колата беше пътувала два пъти от апартамента на Теди на авеню „Хойт“ до Астория. Антената на Джеръми работеше през цялото време, затова още на третия ден той проследи хондата до прага на Ани Райдър.

Знаеше за историята на старата измамница и беше наясно, че дори и да я заплаши с пистолет, това нямаше да я накара да му даде огърлицата. Единственият начин да се добере до безценния накит беше да й предложи сделка, а след това да накара Лео да плати цената за това.

Той отвори браузъра на мобилния си телефон и прегледа новините на Гугъл. Нямаше нищо за застреляния Реймънд Дейвис. Или ченгетата го бяха взели за поредната бройка в черната статистика, която не си струваше хабенето на мастило, за да отразят убийството му, или вече бяха открили връзката му с Елена Травърс и бяха поставили забрана за публикуване.

Телефонът извибрира в ръката му и той се намръщи. Беше Соня Чен. Точно сега нямаше желание да говори с нея, но тя беше прекалено близка до братята Басет, следователно нямаше как да я пренебрегне.

— Здравей, бебче — прошепна той в телефона. — Как е днес най-сексапилната пиарка?

— Ужасно. Ела в апартамента ми.

— Зает съм, мила.

— Ела само за час. Моля те — настоя тя.

— Соня, и аз съм в палаво настроение, но…

— Не се дръж като задник, Джеръми. Не съм споменала, че съм в палаво настроение. Уплашена съм. И съм самотна. Не мога да спя. Никога преди не съм била замесена в нещо подобно. Елена е мъртва, а аз не мога да спра да мисля какво би станало, ако бях успяла да убедя Лео да се качи в колата при нея…

— Соня, и аз съжалявам, но недей да се обвиняваш. Това, което се случи, е много тъжно, ала вината не е твоя. То просто се случи — отвърна Джеръми и зачака за отговора й, но не последва нищо. — Соня, думите ми помогнаха ли ти, скъпа? — попита той накрая.

— Би ми помогнал повече, ако дойдеш тук и ми ги кажеш лично — отговори тя, завършвайки молбата си с въздишка. — Ела само за малко, наистина не искам да бъда сама, моля те.

Без нея Джеръми никога не би се запознал с Лео Басет. Той не я харесваше вече, но имаше нещо, което беше научил, докато причакваше плячката си сред богатите и суетните. И това беше: в нито един момент и по никакъв повод да не изгаря мостовете зад себе си.

Отново погледна часовника си, който сякаш му говореше: Колко жалко, че китката ти струва цяло състояние, но останалата част от теб не струва нищо.

— Разбира се. Ще дойда, бебчо — съгласи се той. — Тръгвам веднага.

Срещата му очи в очи с Ани Райдър щеше да почака.