Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (27)

25

Теди остави чантата с пицата на плота в кухнята, извади си едно парче от кутията и грабна кутийка „Будвайзер“ от хладилника.

— Алкохолът ще те дехидратира — обади се Ани, измъкна бирата от ръката му и я изля в мивката. Отвори една от бутилките с оранжева газирана напитка, които беше купила за вкъщи от „Пица Палас“, и му я подаде.

Теди отхапа половината парче пица наведнъж и отпи голяма глътка от неоновооранжевата течност.

— Когато си била медицинска сестра, шила ли си някога огнестрелна рана? — погледна я умолително той.

— Сестра ли? Аз бях стриптийзьорка. Понаучих туй-онуй, докато гледах сестрите, но се занимавах предимно да крада ампули с морфин и да ги продавам на наркоманите в квартала. Сега свали тази глупава перука и се съблечи по боксерки. Ще отида до съседите отсреща да взема назаем малко медицински материали.

Тя измъкна дамската си чанта от гардероба в коридора и излезе. Докато се върне малко по-късно, Теди беше изял три парчета от пая за десерт, а джинсите и тениската му лежаха на пода.

— Това му е хубавото да живееш в сграда, бъкана със старци — заяви Ани и остави на дивана чантата си. — Тук е като денонощна аптека. Имат всичко, което може да ти потрябва за самоделна обработка на огнестрелна рана. — Тя подаде на сина си шишенце с хапчета. — Амоксицилин — обясни му. — Изпий четири сега, а след това ще ги разпределим по четири на ден.

Теди не се опита да спори. Пъхна четири от хапчетата антибиотик в устата си и ги погълна с глътка безалкохолно. Ани разстла чаршаф на дивана и извади бутилка водка „Смирноф“ от чантата си.

— Не е от най-качествената, но ще свърши работа — отбеляза тя.

— Ама нали алкохолът дехидратирал — учуди се Теди.

— Това не е за пиене. Легни сега тук и дай да видя къде са те простреляли.

Теди се излегна на дивана и Ани разгледа окървавената му лява половина.

— Извадил си късмет — отбеляза тя. — Раната е чиста. Куршумът е влязъл и е излязъл от другата страна, но съм сигурна, че е завлякъл парченца от мръсната ти тениска в раната. Трябва да убием бактериите, преди да са се разпространили. Захапи онази възглавничка — нареди тя.

— Защо?

— Защото адски много ще боли, а не искам да събудиш съседите, като започнеш да крещиш.

— Мамо, няма да викам…

Тя изля малко от доказания през осемдесетте години дезинфектант под формата на водка „Смирноф“ върху раната и Теди издаде умопомрачителен писък, който все пак успя да заглуши във възглавницата.

— Другия път слушай майка си — сгълча го Ани и попи кожата му с парче мек плат. — Щом ти кажа, че ще боли, значи ще боли. А когато те предупредих, че Реймънд Дейвис не е за тебе, бях права. Само че ти — не! Трябваше да чакаш да те застреля, преди да повярваш в думите ми.

— Не говори лошо за Реймънд, мамо. Не той ме простреля. Той е мъртъв. Онзи, който ме улучи, гръмна първо него.

— Божичко, Теди! В какво, по дяволите, сте се забъркали, че някой да иска да ви убие?

— Онзи тип Джеръми ни нае да откраднем едно нещо и ние го направихме, а след това трябваше да се разплати и той реши вместо това да ни убие.

Ани бръкна в чантата си и извади торба с пелени за възрастни. Отдели една и постави поливната тъкан така, че да покрие и двете страни на раната.

— Изправи се и дръж това, за да те превържа — нареди тя.

Теди послушно се изправи.

— Какво си откраднал? — попита Ани и започна да облепя лейкопласт около кръста му.

— Една диамантена огърлица.

— Не мога да повярвам! Ограбил си магазин за бижута?

— Не — отвърна Теди и наведе глава, — беше лимузина. Отзад седеше онази актриса и Джеръми знаеше, че тя ще носи тази скъпа огърлица, и…

— О, боже! Елена Травърс?

Теди не отговори. Нямаше нужда да го прави.

— Ти си убил Елена Травърс, така ли? — изуми се Ани.

— Не я застрелях аз, мамо. Кълна се! Беше Реймънд.

— Но ти си имал пистолет!

— Ъхъ.

— А какво е единственото основно правило, на което те учеше баща ти?

— Никакви оръжия.

— Сега онази клета актриса е мъртва, а теб те грози доживотен затвор. Кой е този Джеръми, между другото? Как му е фамилното име?

— Не знам. Реймънд се занимаваше с него. Тази вечер го видях за пръв път. Той трябваше да ни даде деветдесет хиляди за огърлицата, но Реймънд не му вярваше. И затова, когато Джеръми се появи, Реймънд му каза, че няма да му я дадем, докато не ни даде пистолета си.

— И той, естествено, ви го даде — предположи Ани, — ей така, без да спори?

— Точно тъй. И тогава аз станах и взех огърлицата, за да я сложа на масичката за кафе пред него.

— И в този момент тоя Джеръми е извадил втори пистолет, затъкнат отзад на колана му — продължи майка му.

— Беше в кобур на глезена му — поправи я Теди. — Изпържи Реймънд с един куршум между очите. След това се обърна към мен, но аз му теглих един с глава и го изблъсках назад точно когато дръпна спусъка. Той се стовари тежко и аз избягах.

— Ченгетата ще те търсят. Рано или късно ще почукат и на моята врата. Няма как да останеш тук — обясни Ани.

— Мамо, а къде другаде да отида?

— Наглеждам котката на съседите, докато са на пътешествие с кораб — каза тя. — Можеш да се нанесеш в апартамента им за през следващите десет дни.

Тя залепи двата края на лейкопласта, вдигна тениската му от пода и му помогна да я облече.

— Можеш да си сложиш панталона и сам — смъмри го.

Теди се намъкна в джинсите си, закопча дюкяна и пристегна колана си.

— Хей, мамо — каза той и бръкна в единия от джобовете си. — Донесох ти един подарък.

Извади диамантената огърлица със смарагдите и я подаде на майка си.

— Божичко! — възкликна Ани. — Теди, та това е… невероятна изработка! Помислих, че онзи Джеръми я е взел.

— Взе я, но когато го съборих, той си удари главата. Замая се за миг, така че аз успях да грабна огърлицата, за да мога един ден и сам да й намеря купувач.

Ани Райдър остана на място да се полюбува на красивите отблясъци на светлината в откраднатото бижу на стойност осем милиона долара, което лежеше в дланта й. Отначало беше като зашеметена и не знаеше какво да каже. След това откри думите, които винаги предизвикваха радост по лицето на не особено умния й, но иначе добросърдечен син:

— Умно разсъждаваш, хлапе!