Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (31)

29

По пътя към центъра на града получих текстово съобщение от Чък Драйдън.

— Добри новини — обърнах се аз към Кайли. — Изпратиха ми балистичните резултати от валтера на Реймънд Дейвис. Имаме стопроцентово съвпадение с оръжието, с което е убита Елена. Естествено, само с това няма как да докажем, че Реймънд я е застрелял.

— Не — отбеляза Кайли, — но положителното в цялата ситуация е, че поне няма да ни се налага да го изправяме пред съда.

На Западна двайсет и първа улица всичко беше върнато до обичайното му състояние. Новинарските микробуси и папараците бяха изчезнали, вероятно преследвайки по-актуални престъпления за деня.

Лео ни пусна да влезем още с първото позвъняване. Чакаше притеснено до вратите на асансьора в своя апартамент.

— Детективи — посрещна ни той, — толкова се радвам, че идвате отново. Трябва да се извиня за хапливото си поведение от миналата вечер, но тогава бях толкова опечален заради Елена.

— Разбираме ви идеално — каза Кайли. — Има известно развитие по случая и носим няколко снимки, които искаме да ви покажем.

— Какво развитие? — попита Лео.

— Първо бихме искали двамата с брат ви да разгледате няколко снимки.

— На заподозрени ли? — въодушеви се той и докосна няколко пъти връхчетата на пръстите си едни в други, сякаш ръцете му изобразяваха леки аплодисменти.

— На лица, които представляват оперативен интерес — поправих го аз.

— О, този термин ми хареса — отбеляза Лео. — Хайде да го направим! Сега ще извикам Макс.

Седнахме на масата в трапезарията с двамата братя и извадихме пред тях шест снимки от полицейски досиета, на две от които бяха Теди и Реймънд.

— През живота си не съм виждал някой от тези мъже — каза почти незабавно Макс.

Лео ги огледа по-внимателно. Взе една от снимките и се взря малко по-продължително в нея.

— О, но разбира се! — възкликна той след миг.

— Разпознахте ли го? — попитах аз.

— Отначало си помислих така, но в крайна сметка се досетих откъде ми е познат. Прилича на Ричард Уидмарк на млади години.

— Актьорът ли? — не разбрах аз.

— Да, но от времето, когато е бил млад. От годините, в които е играл Томи Удо в Целувката на смъртта — поясни Лео. — Сигурен съм, че това няма да ви помогне с нищо, но аз поне се постарах да отделя минутка, за да се сетя на кого ми прилича лицето му.

— На мен не ми трябваше минута — отвърна Макс, като ме погледна право в очите, въпреки че репликата явно беше насочена изцяло към брат му. — Никога не съм виждал когото и да е от тях. Лео спомена, че имате някакво развитие по случая. За какво става въпрос? — поинтересува се той.

— Миналата вечер е имало стрелба в Долен Ийст Сайд. Този човек е мъртъв, а този е ранен и е избягал. В момента се издирва — обясних аз и посочих снимките на Реймънд и Теди. — Имаме основателна причина да смятаме, че те двамата са спрели лимузината и са убили Елена Травърс.

— Кои са те? — попита Макс.

— Реймънд Дейвис и Теди Райдър. Някое от тези имена говори ли ви нещо?

И двамата братя поклатиха отрицателно глави.

— Лежали са в затвора, но това престъпление е доста над досегашните им провинения — отбелязах аз. — Вероятно са се опитвали да предадат огърлицата на човека, който ги е наел, и точно тогава е възникнала стрелбата.

— Успяхте ли да я намерите? — попита Макс Басет.

— Не, но се надявахме вие да разпознаете вероятния стрелец. — Подадох на Макс замазаната снимка от охранителната камера, която бяхме успели да извлечем от видеото на Елиът Морис.

— Осветлението е ужасно — отбеляза той, след като я разгледа. — Може да е всеки, но определено не е някой, когото познавам… Нито на живо, нито от филмите — добави той и подаде снимката на Лео.

Брат му също я разгледа и поклати глава.

— Можете ли да ни покажете по-ясна снимка? Заснета, да речем, от друг ъгъл? Или пък да й приложите някой от онези щури компютърни номера, така че да не е толкова размазана? Нали така правят в телевизионните сериали — отбеляза той.

— Съжалявам, господин Басет, но разполагаме само с това — казах аз. — Знаем, че е само предположение, но се налагаше да попитаме.

— А какво ще правим сега? — попита Лео.

— Нищо — отвърнах аз. — Искахме просто да се срещнем с вас и да ви съобщим, че напредваме по случая. Ще ви се обадим отново скоро.

Лео ни придружи по обратния път към асансьора и с Кайли слязохме, без да кажем нищо повече. Тя наруши мълчанието си едва когато и двамата бяхме в колата, далеч от погледите на охранителните им камери.

— Какви са впечатленията ти за тези двамата? — попита ме Кайли.

— Макс е студенокръвно копеле, което се интересува повече от изчезналата огърлица, отколкото от мъртвата жена, която я е носила — отговорих аз. — А Лео, който не прави разлика между филмите и реалния живот, се държи така, сякаш е герой от филм за обир на бижута, а ние двамата сме само статисти, които се правят на ченгета. Ти какво мислиш?

— Нали ме познаваш, Зак, подозирам всички и всичко. Проблемът е в това, че Макс Басет изглежда прекалено умен, за да наеме двама аматьори като Теди и Реймънд, а Лео изглежда прекалено тъп, за да състави и изпълни подробен план за цялата тази операция. Затова, съдейки по информацията, която вече имаме за двамата, според мен е трудно да ги свържем с престъплението.

— В такъв случай може би истинският проблем е в това, че не знаем достатъчно за тях — заявих аз и извадих мобилния си телефон. — Поне все още не знаем!