Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (25)

23

Елиът Морис беше наемател в апартамент 4С — сговорчив тип около шейсетте. И най-малко конфронтиращият се от всички останали наематели в сградата, с които бяхме разговаряли. Той бързо призна, че камерите са негови.

— И кой ви оправомощи да ги монтирате? — попита Кайли.

— Не са съвсем законни — призна Морис и отстъпи крачка навътре в апартамента си. — Имам нещо като негласно разрешение от наемодателя.

— Негласното разрешение няма да издържи в съда, Елиът — отбеляза Кайли.

— В съда ли? Чакайте малко, полицай, не аз съм престъпникът тук — възрази Морис. — Става въпрос за жената в апартамент 5В. Тя е стюардеса. Преотдава апартамента си под наем, когато е извън града, и хората, които пуска да живеят вътре, са много шумни и мръсни. А освен това през вентилацията може да се надуши, че пушат марихуана. Затова се оплаках на управителя на сградата, ала той каза, че не могат да я изгонят без доказателства. Тогава аз им предложих да ги снабдя с такива, а те се съгласиха.

— Прав си, Елиът — отбеляза Кайли, — това, което онази жена прави, е незаконно. Но също толкова незаконно е и да шпионираш съседите си. Ако беше за друг случай, щях да те арестувам, но в момента имаме убийство в сградата, за което можеш да ни помогнеш. И затова ще те оставя ти да решиш как да процедираш. Първата ти възможност е да събудим някой съдия, да се сдобием със заповед за обиск и да конфискуваме оборудването ти, след което да ти бъде повдигнато обвинение за видеовоайорство. Втората възможност е да покажеш на мен и партньора ми видеозаписите, които правиш, а аз ще ти дам телефонния номер на инспектор от градската управа, който мрази наематели, които незаконно преотдават наетите от тях имоти, дори повече и от теб.

Морис мъдро избра втория вариант.

Оказа се, че разполага с разделен на четири монитор, а една от камерите беше насочена към входната врата на апартамента на стюардесата на петия етаж. Останалите три камери покриваха само стълбищата. В 9:37 се виждаше мъж, който се качва по стълбите към третия етаж.

— Това е нашият човек — каза Кайли, когато той не се появи на камерата на четвъртия етаж.

Видеозаписът нямаше звук, така че не успяхме да чуем изстрелите, но в 9:44 Теди Райдър излетя, препъвайки се трескаво надолу по стълбите. Кървеше. Минута по-късно мъжът, когото бяхме видели да се качва, също изтича надолу към изхода на сградата. Образът не беше с високо качество, но ясно личеше, че заподозреният е бял мъж, висок около метър и осемдесет и не повече от трийсет и пет годишен. Не беше кой знае какво, ала все пак беше някакво начало.

Кайли свали видеозаписа на мобилния си телефон. Занесохме го в управлението, намерихме техник, който да извади няколко читави кадъра, и ги разпространихме сред всички ченгета в града.

Беше почти два часът след полунощ, когато Кайли ме остави пред моя апартамент. Любимият ми портиер, Ейнджъл, беше дежурен тази нощ.

— Изглеждате изтощен, детективе — посрещна ме той.

— Борбата с престъпността не е толкова бляскава, колкото изглежда по филмите — отговорих аз.

Той се разсмя и ми пожела лека нощ. Качих се в асансьора. Бяха минали часове, откакто напуснах апартамента и Черил, без да отроня и дума, и се чудех дали тя все още щеше да бъде горе, когато се качах в жилището си.

Ейнджъл вероятно знаеше, но ужасно се срамувах да го попитам дали новата ми приятелка, с която отскоро живеехме заедно, не се беше изнесла с всичкия си багаж, докато ме е нямало.