Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (33)

31

— Един мъртъв престъпник е добро начало — заяви капитан Кейтс, след като я осведомихме набързо за развитието по случая с убийството на Травърс. — Само че изминаха вече почти четиридесет и осем часа от смъртта на Елена. Тя беше световна звезда и половината свят очаква от нас отговори.

— Значи може би е добре да съобщите на половината свят, че ще разполагаме с повече отговори, ако не ни бавеха с нещо друго всеки път, когато е изчезнала поредната медицинска машина.

— Съчувствам ти за болката, Джордан — каза Кейтс, — ала това тук е градската полиция на Ню Йорк, отдел „Специални клиенти“. А нищо не е по-специално от нещата, които създават грижи на кметицата и нейния съпруг. Осигурих ви екип помощници, но вие двамата все още отговаряте за болничните обири, докато не бъдат разкрити.

— Дори това да отнема от времето ни за основния ни случай ли? — попитах аз.

— Имате два основни случая, детективе. Отнема ви се само време от личния живот. Налага ли се да изричам гласно „Това е заповед“? Защото, ако трябва, считай, че съм го казала. А сега има ли и нещо друго, което е нужно да знам?

— Направихме една дискретна проверка на миналото на двамата братя Басет — заяви Кайли. — Това е четвъртият път, в който ги ограбват, за период от двайсет и две години.

— Избите в моя квартал са ограбвани по четири пъти от юли насам — отбеляза Кейтс. — Обясни какво точно имате предвид.

— Данните на Обединението за бижутерска сигурност сочат, че през изминалата година е имало около петнайсет хиляди кражби на бижута, това са средно по четири на ден — заговори Кайли. — Засега фактът, че братята Басет са били ударени четири пъти за последните двайсет и две години, не е достатъчен, за да привлекат вниманието. Този обир обаче подозрително много прилича на вътрешна работа и след като Лео и Макс са най-потайните хора, които можете да си представите, решихме да научим малко повече за тях.

— Запознавали сме се — каза Кейтс. — Лео е чаровен като стара кралица и тъпичък като галош. Бил е изловен в компроматна поза в мъжката тоалетна на един киносалон преди няколко години, но с това досегът му до криминалните хроники се изчерпва. Ако питате мен, Макс е истинският нарушител на закона.

— Неговото име не се появи в базата данни — отбелязах аз.

— Това е, защото нашият Наказателен кодекс не съдържа текст за това, с което се занимава той. Макс Басет харчи милиони долари за лов на екзотични животни по време на организирани частни сафарита. А тези животни се отглеждат единствено с една цел — да бъдат убити. Африкански слонове, лъвове, носорози, полярни мечки… Този човек разполага с цяла стая с трофеи, пълна с главите и препарираните тела на убитите от него животни, някои от които са от най-редките видове в света.

— Това е отвратително — възмути се Кайли.

— И доста скъпо — добави Кейтс. — Макс може и да е заможен, но не разполага с неограничени средства. А щом е пристрастен към убиване на редки животни, кражбата на една огърлица на стойност осем милиона би могла да изплати поне няколко от неговите ловни експедиции.

— Това звучи като легитимен мотив, шефе, но със Зак днес разпитахме една дама, която заяви, че братята Басет скоро ще станат много, много богати.

— И кой ви каза това?

— Лавиния Бегби.

— Онази, която списва клюкарската колонка ли? — попита Кейтс.

Телефонът на Кайли иззвъня и тя погледна екрана.

— Мисля, че чакахме точно това обаждане. Нека отида да го приема от бюрото си. Зак, разкажи на капитана какво ни обясни Лавиния — каза тя и излезе от кабинета на Кейтс.

— Говорихме с Лавиния Бегби, защото тя е присъствала на коктейла, организиран от братята Басет в нощта на убийството — заговорих аз. — Трябвало е Лео да бъде в лимузината с Елена, но възникнало нещо в последния момент, което на нас ни се стори твърде удобно извинение. Бегби обаче твърди, че Лео се спънал в нейното куче и се забил с главата напред в маса от бюфета, така че в крайна сметка се озовал на пода, омазан в сос. И не бил във вид, в който да се появи публично.

— Значи алибито му да не присъства в лимузината е стабилно — съгласи се Кейтс. — Само че на мен ми е по-интересна частта, в която се споменавало, че братята Басет скоро ще се озоват сред много пари.

— Бегби спомена, че те всеки момент щели да сключат сделка за няколко милиарда долара с „Пресио Мундо“, които да изнесат марката им на масовия пазар.

— Не съм учила в бизнес училище — отбеляза Кейтс, — но на мен това ми звучи като печалба от най-голямата бижутерска лотария.

— Именно. Затова е странно защо биха рискували да откраднат огърлицата? — казах аз и точно в този момент Кайли влетя обратно през вратата.

— Добри новини, капитане. От Националния център са открили следа за Ани Райдър. Със Зак трябва да тръгваме веднага.

— Вървете — нареди Кейтс. — И ме дръжте в течение.

За втори път през днешния ден преследвах Кайли надолу по стълбите на управлението, ала сега не бързахме към поредната болница. Бях убеден, че Ани Райдър е ключът към разгадаването на случая на Травърс, и ме обзе въодушевление.

— Къде се крие Ани? — попитах Кайли веднага щом се качихме в колата.

— Нямам никаква представа. — Тя включи на скорост.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Не се обадиха от Националния център за криминални разследвания. Беше Шели Трегър. Чистачката му отишла в апартамента на компанията и открила там Спенс да пуши крек в компанията на още двама мъже.

— Онова телефонно обаждане заради Спенс ли беше? Но ти каза на Кейтс, че имаме огромен пробив по нашия случай! Да не си се побъркала?

— О, определено съм откачила, Зак — кимна тя и едва не сгази един пешеходец, сякаш за да потвърди думите си, в случай че все още изпитвах съмнения.

— Как, за бога, имаше смелостта да излъжеш шефа ни? — продължих аз.

— Зак, тя току-що ни каза, че ни се отнема личното време. Как, за бога, бих могла да й разкрия истината?

— А на мен поне не можа ли да обясниш, преди да ме замъкнеш към това бедствие?

— Нямах достатъчно време, за да измисля подробен план, Зак. — Тя се промъкна през още един светофар на червено. — Освен това ти щеше да се опиташ да ме разубедиш, а сега за мен всяка секунда е ценна. Трябва да го направя и се нуждая от твоята помощ.

— За какво?

— Ти си единственият, на когото имам доверие, че ще ми помогне да влея малко разум на дрогиращия се мой съпруг — отвърна тя.

— Съветникът на Спенс изрично те предупреди, че трябва да го оставиш да стигне до дъното — възразих аз. — Кайли, ти не можеш да го спасиш.

Кайли почти никога не плачеше, но този път забелязах, че полагаше огромни усилия да сдържи сълзите си, които безпощадно напираха в нея. Освен това тя почти никога не ругаеше, но този път се обърна към мен и ми стовари директно проклятията си.

— Да му го начукам на съветника на Спенс! Аз съм негова съпруга. Освен това съм детектив първи ранг от най-елитната част на градската полиция и проклета да съм, ако просто си седя и гледам как мъжът ми отнася десетгодишна присъда за притежание на крек!