Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (63)

61

Чакахме. В единайсет часа Черил ми се обади да попита как съм.

— Липсваш ми — признах й.

— И ти ми липсваш. Как върви засадата?

— Досадно. Случвало ли ти се е някога да организираш парти и никой да не дойде?

— Успокой се, нощта едва започва. Имате още цели осем часа, в които да се появят.

Не се появиха. Точно в шест часа сутринта получих текстово съобщение от Чък Драйдън, който ни осведомяваше, че са излезли допълнения към доклада за убийството на Лео Басет. Час по-късно пристигнаха Бетанкорт и Торес, за да ни сменят, и с Кайли се отправихме към криминалната лаборатория.

Лицето на Чък се озари, когато ни видя да влизаме. От опит знаех, че оживлението му нямаше нищо общо с мен.

— Извинявам се, че ви притеснявам в неделя — започна той, — но знам колко е важен този случай за вас.

— Неделя ли е вече? — учуди се Кайли — Ех, как лети времето, когато си се взирал в цяла стена с монитори в продължение на дванайсет часа. Какво ново имаш за нас, Чък?

Той ни заведе до маса, покрита със снимки от местопрестъплението.

— Първо, мога да потвърдя, че Джеръми Невинс е наръгал Лео Басет — заяви той и посочи жестоко обезобразеното тяло на бижутерийния магнат. — Всички доказателства са тук — имаме отпечатъците на Невинс върху оръжието на убийството, ъгълът на нанасяне на раните отговаря, а пръските кръв от жертвата не оставят никакво място за съмнение.

— Това е горе-долу същото, което ни съобщи и в четвъртък вечерта — отбелязах аз.

Ала той бързо вдигна показалец, за да ме коригира.

— Това е всичко, което предполагах в четвъртък вечерта, детективе. В момента вече съм готов да свидетелствам в съда.

— Е, с тези думи определено ми оправи неделния ден — отвърнах аз. — Какво имаме още?

— Смъртта на господин Невинс е причинена от един изстрел с 9-милиметров магнум, който Макс Басет предаде на местопрестъплението. Тук отново нямаме съмнение.

Нямам съмнение — запазената фраза на Клъцни Драйдън, помислих си аз, а на глас отбелязах:

— Значи дотук имаме попадение в два от два случая.

— И за последно, огърлицата, която намерих в раницата на господин Невинс, съвпада с тази, която е била декларирана като открадната от шията на Елена Травърс.

— Имаме ли отпечатъците на Невинс по нея? — попитах аз.

— Отличен въпрос. Тъкмо щях да стигна до това. Интересно е, че по нея няма никакви отпечатъци — обяви Драйдън.

— Как така никакви?

Той не отговори. Чък никога не отговаряше на глупави въпроси, повтаряйки нещо, което вече е изрекъл.

— Извинявай — казах. — Добре чух думата „никакви“, но не трябва ли по огърлицата да има поне отпечатъци от Елена Травърс?

— Не и ако Невинс я е почистил, а това изглежда логичен ход, който всеки средно интелигентен престъпник би предприел.

Не бях съгласен. Защо му беше на Невинс да изтрива отпечатъците, ако се беше опитвал да продаде огърлицата на Басет? В това нямаше много смисъл, но така или иначе не си струваше да споря с Чък.

В главата ми започна да се заражда някаква идея и затворих очи в опит да се съсредоточа. Кайли и Драйдън ме познаваха достатъчно добре, за да замълчат.

— Докторе — започнах аз все още със затворени очи, — ти казваш, че огърлицата е била почистена. Имаш предвид чистене, каквото се прави, когато занесеш диамантения си пръстен на бижутер, за да го почисти на пара и да го полира, така ли?

— О, не — отговори Драйдън. — В това отношение огърлицата си е мръсна. Скъпоценните камъни са истински магнит за мазнините и това е причината жените да не поставят бижутата си, преди да са положили грима и парфюма си. Няколко от смарагдите в това бижу са поизгубили от блясъка си. Потъмнели са от телесни мазнини, но въпреки това е факт, че по огърлицата няма отпечатъци от пръсти.

— Покажи ни снимките от убийството на Елена Травърс — бързо заговорих аз, отваряйки очи.

Той се разрови из купчината снимки по масата и откри няколко на актрисата. Тя лежеше мъртва на тротоара с бялата си рокля, пропита с кръв, и дълбоки драскотини от нокти по деколтето, където огърлицата е била изтръгната насила от шията й.

— Вижте това — посочих една от снимките, след което изрових още две. — А имаш ли нещо против да поставиш това осеммилионно бижу обратно под микроскопа?

— О, боже! — досети се какво имах предвид Драйдън.

— Копеле! — възкликна Кайли секунда след него. — Чък, ако се окаже, че Зак е прав, можем да заковем Макс Басет.

— О, боже! — повтори Чък. — Знам какво търсите и веднага мога да ви кажа какъв ще бъде отговорът. Няма да намерим никакви доказателства.

— Никакви ли? — попитах аз.

— Нито частичка — кимна Чък. — Мога да дам показания и за това.

— Благодаря, но не съм сигурен доколко липсата на доказателства би издържала в съда — отбелязах аз.

— Въпреки това, детектив Джордан, свалям ти шапка! Брилянтна логика! Ще ми се само аз пръв да се бях досетил за това. Браво, сър! — похвали ме Драйдън и лицето му отново се озари, но този път възторгът му беше насочен към мен.