Джеймс Патерсън
Грабеж по сценарий (11)

9

С влизането в офиса на Грег Хътчингс човек не би могъл да предположи, че той беше герой. Бях работил с него и знаех, че е награждаван с куп медали, но тук в болница „Мърси“ нямаше и следа от предишната му работа в нюйоркската полиция.

— Хъч, къде са всички снимки с шефове, които те окичваха с медали? — попитах.

— Тук е корпоративна Америка, Зак. Никой не се интересува от старата ми слава. Интересуват се повече от резултатите, които постигам в голфа, и какво скъпоструващо оборудване за играта съм си купил през уикенда.

— Чух, че сте имали малък инцидент — започнах аз. — Как можем да ви бъдем от полза?

— За начало нека те осветля малко по въпроса за превенцията на кражбите — започна той. — Ако това беше някой супермаркет, от който задигаха замразен грах, щях да инсталирам видеокамери в помещенията. Тук в „Мърси“ обаче, ако искам да наблюдавам скъпите машинарии в центъра за диализи, няма как да инсталирам камери там. Законът за здравното осигуряване забранява видеонаблюдението там, където се намират разпознаваеми пациенти. Ситуацията е, сякаш управляваме музей, охраната трябва да не гледа хората, които разглеждат картините. А така колко време според теб ще мине, преди да започнат да изнасят произведенията на Пикасо през вратите?

— Въпреки това имате камери в публичните зони — обади се Кайли. — Ако някой се опита да излезе оттук с част от оборудването, ще го видите в коридора.

— Мислите ли? — Той се обърна към панела с монитори на охранителната система, монтирани на стената. — Привидно покриваме доста голяма част от района, но в действителност имаме очи само в двайсет процента от комплекса. Болницата не иска да се превръща в Биг Брадър и вместо да монтираме камерите на открито, така че самото им присъствие да действа превантивно, трябва да ги крием зад решетките на вентилацията или зад табелките „Изход“ и детекторите за дим.

Хъч посочи един от мониторите.

— Виждате ли този лаборант? В момента прехвърля подвижния рентгенов апарат от радиологията в следоперативното отделение. А тук се вижда човек с ЕКГ машина, който чака пред асансьора. Ето и тази количка за храна. Как можем да разберем, ако някой е пъхнал апарат за ултразвук под чиниите с крокети от сьомга? Тук всичко е на колела. Мога да го наблюдавам непрекъснато как се придвижва из публичните зони, но няма как да знам дали се връща обратно в кабинетите, или е скрито и измъкнато направо от входните врати.

— Разкажи ни за последната кражба — помолих аз.

— Закупихме шест ултрамодерни апарата за диализа и ги държахме под ключ, докато производителят дойде, за да проведе обучение за използването им. И шестте изчезнаха. Който и да ги е отмъкнал, е знаел кода за достъп до помещението и е бил наясно как да ги изнесе от болницата, без да бъде заснет от нито една от камерите.

— Значи са работили с човек отвътре — отбеляза Кайли.

— Имаме хиляди лекари, медицински сестри, пациенти, посетители и служители от доставките, които минават през тук всеки ден — заяви Хъч. — Ала може да се окаже, че сме извадили късмет — добави той. Отвори чекмеджето на бюрото си, измъкна папка и я разтвори. — Името й е Лин Лайън. — Той посочи снимката на трийсетинагодишна жена. — Работи като доброволка в магазина ни за подаръци, но един от охранителите я е заловил да прави снимки на стаята, в която са били апаратите за диализа.

— Как е успяла да влезе?

— Обяснила му, че вратата е била отворена, но аз не се вързах на това.

— Сменихте ли кода за достъп? — попита Кайли.

— Бихме го сменили, но охранителят решил, че това не е толкова важно, така че не ми го спомена чак до момента, когато отиде конят в реката — смръщи се той.

В този момент мобилният телефон на Кайли иззвъня. Началничката ни обичаше да се информира от първо лице за работата ни и предположих, че обаждането беше от нея.

— Кейтс ли е? — попитах аз.

Кайли поклати глава и излезе в коридора, за да приеме разговора.

— Говорили ли сте с нея след обира? — попитах аз, след като разгледах набързо папката с личното досие на Лин Лайън.

— Тази седмица не е на смяна — поясни Хътчингс, — а и не мога просто така да я извикам на разпит. Нямам такива правомощия.

— Но ние имаме — казах.

— Виж, знам, че този случай е под нивото ви и сте тук само защото Хауърд Сайкс ви е изпратил. Въпреки това се радвам, че го е направил. Имам нужда от всякаква помощ, която мога да получа.

В този момент Кайли отново се появи.

— Съжалявам, Грег — извини се тя, — но се налага със Зак да тръгваме.

— Ще наминем отново и ще поговорим с госпожа Лайън — добавих аз и взех папката от бюрото му.

— Благодаря ви — закима Хътчингс. — Тези диализни апарати ще се изтъргуват за добри пари на черния пазар извън Щатите. Проверете дали няма да можете да измъкнете нещо от нея, преди машините да са стигнали до Туркменистан.

— Кой беше на телефона? — попитах Кайли веднага щом излязохме.

— Шели Трегър. Той ни очаква в „Силвъркъп Студиос“.

Трегър беше шефът на съпруга й.

— Нещо свързано със Спенс ли? — попитах аз.

— О, да.

— Да не би да са го намерили?

— Не — каза тя, — но когато го намерят, аз лично ще го убия.

Бях достатъчно разумен да не задавам повече въпроси.