Ларш Кеплер
Пясъчния човек (90)

89

Рейдар Фрост е поръчал храна от китайския ресторант. В торбичките, още вдигащи пара, има кнедли с говеждо месо и кориандър, пролетни рулца, ухаещи силно на джинджифил, оризови нудъли с кълцани зеленчуци и чили, пържени свински пържоли и пилешка супа. Поръчал е осем различни ястия, защото вече не знае какво предпочита Микаел.

В момента, в който излиза от асансьора и поема по коридора към болничната стая на сина си, телефонът му иззвънява.

Рейдар оставя торбичките в краката си, вижда, че обаждането е от скрит номер, и побързва да отговори.

— Рейдар Фрост!

От другата страна на линията го посреща мълчание. Чува се само припукване.

— Кой се обажда? — пита той.

Някой простенва.

— Ало?

Тъкмо се кани да затвори телефона, когато някой прошепва:

— Тате?

— Ало? — повтаря Рейдар. — Кой се обажда?

— Тате, аз съм — отговаря странен, писклив глас. — Фелисия.

Коридорът около него се завърта бясно.

— Фелисия?

Почти невъзможно е да чуе гласа й, когато тя изрича:

— Тате? Толкова ме е страх, тате…

— Къде си? Моля те, скъпа, кажи къде си.

От другата страна обаче се чува кикот. По цялото тяло на Рейдар плъзват студени тръпки.

— Скъпи татко, ще ми дадеш ли двайсет милиона крони?

Вече е съвсем ясно, че се обажда мъж, който преправя гласа си и се опитва да звучи като младо момиче.

— Дай ми двайсет милиона и аз ще седя в скута ти и…

— Знаете ли нещо за дъщеря ми? — прекъсва го Рейдар.

— Ти си толкова лош писател, че чак ми се повръща от теб!

— Така е. Но знаете ли нещо за…

Човекът от другата страна на линията затваря. Ръцете на Рейдар треперят толкова силно, че не може да набере номера на полицията. Опитва се да се овладее и си повтаря, че ще докладва за случая — въпреки че това надали ще доведе до нещо съществено и въпреки че полицаите най-вероятно ще му напомнят, че за въпросното обаждане вина носи най-вече той.