Ларш Кеплер
Пясъчния човек (65)

64

Натан се изправя, Карлос се хваща за главата, Вернер започва да си играе безцелно с мобилния си телефон.

— Все така не разбирам защо смятате, че Юрек Валтер ще говори с мен! — настоява да знае тя.

— Само допускаме — отговаря съвсем искрено от името на всички Юна.

— В отделението има само три отделни строго охранявани стаи. Ето защо могат лесно да бъдат наблюдавани. Всички те се отварят към една обща дневна стая, в която има кростренажор и телевизор, скрит зад армирано стъкло — обажда се Вернер. — Юрек лежи там вече тринайсет години, затова нямам никаква представа колко често се използва тази обща стая.

Натан Полок избутва напред плана на психиатричното отделение и посочва разположението на стаята на Юрек и на съседната дневна стая.

— Може и да нямаме късмет и персоналът там да не позволи на пациентите да се срещат в общата стая — признава Карлос Елиасон. — За съжаление, ако стане така, не бихме могли да сторим нищо, за да променим това.

— А както вече подчертахме, прекалено опасно е да въвличаме в тази задача болничния персонал — допълва Юна.

— Разбирам — кимва Сага. — Но аз исках да кажа, че нямам ни най-малка шибана представа как да заговоря Юрек, ако наистина се срещна с него!

— Ще поискаш да ти бъде уредена среща с представител на Административния съд за извършване на нова психиатрична оценка на риска! — отговаря Карлос.

— Защо?

— Защото Юрек отдавна търси начини да се свърже със света отвън! — пояснява Юна.

— Ама не може, защото са му наложени допълнителни ограничения — добавя Натан Полок. — Затова със сигурност ще възприеме появата ти като шанс за излизане от изолация, ще започне да те наблюдава изкъсо и най-вероятно на някакъв етап ще започне да ти задава въпроси!

— Какво трябва да очаквам от него? Какво иска той? — пита Сага.

— Иска да избяга! — отсича уверено Юна.

— Да избяга ли? — поглежда го втрещено Карлос. Почуква с пръст по купчина доклади и допълва: — Но той не е направил нито един опит да бяга, откакто е…

— За нищо на света не би опитал, ако не е сигурен, че ще успее — отвръща Юна Лина.

— И смятате, че при тези обстоятелства ще изпусне нещо, което би могло да ви отведе до капсулата с Фелисия? — подмята Сага, като изобщо не се старае да крие скептицизма си.

— Вече сме абсолютно сигурни, че Юрек има съучастник, което означава, че доверието към хората все пак не му е толкова чуждо — отбелязва Юна.

— Означава също и че не страда от параноя — добавя Полок.

— Да не би това да улеснява нещата по някакъв начин? — усмихва се накриво Сага.

— Виж какво, Сага, никой от нас не си въобразява, че още щом те зърне, Юрек ще започне да си излива цялата душа пред теб! — отвръща Юна. — Но се надяваме, че ако успееш да го въвлечеш в някакъв разговор, рано или късно той може да изпусне нещо, което да ни даде следа към Фелисия!

— И ти си разговарял с него, така ли? — поглежда го с присвити очи тя.

— Да, той благоволи да говори с мен, защото се надяваше да променя показанията си на процеса. Но не сподели никаква лична информация.

— И защо тогава да я споделя с мен?

Юна я поглежда право в очите и отговаря:

— Защото си изключителна личност!