Ларш Кеплер
Пясъчния човек (25)

24

В четири и половина сутринта Юна влезе в дома си и моментално заключи вратата. Все още треперещ от преживяното, той премести топлото потно телце на дъщеря си Луми към средата на спалнята, а после легна и прегърна едновременно и нея, и съпругата си Сума. Знаеше, че няма да бъде в състояние да заспи, но имаше нужда да полежи заедно с двете си най-близки същества.

В седем часа вече беше отново в гората Лил-Ян. Районът бе отдавна отцепен и охраняван, но снегът около гроба беше до такава степен утъпкан от полицаи, кучета и парамедици, че нямаше никакъв смисъл да се опитва да търси следите на предполагаемия съучастник.

Към десет часа отрядът с полицейските кучета идентифицира подозрително място в близост до резервоара Углевикен, намиращо се само на двеста метра от гроба на жената. Бяха извикани екип от криминалисти и специалисти по местопрестъпления и два часа по-късно бяха ексхумирани останките на мъж на средна възраст и момче на около петнайсет години. Двамата бяха натъпкани в син пластмасов варел, а анализите показаха, че са били заровени преди близо четири години. Не бяха успели да оцелеят дълго време във варела въпреки тръбичката за въздух, с която са разполагали.

Юрек Валтер се оказа с адресна регистрация на улица „Бьорньо“ — част от голям жилищен комплекс, построен в началото на 70-те години на XX век, в района Хосвьо на град Сьодертеле. Името му фигурираше единствено на този адрес. Оказваше се, че откакто беше пристигнал в Швеция от Полша през 1994 година и бе получил разрешение за работа, не беше живял никъде другаде. Бе работил като механик в малка компания — Инженерна работилница „Менге“, където поправял скоростни кутии на локомотиви и възстановявал дизелови двигатели. Всички доказателства сочеха, че беше водил спокоен, уединен живот.

Юна, Самуел и останалите полицаи нямаха представа какво ще открият в апартамента на Юрек Валтер — камера за мъчения или шкаф със садистични трофеи, буркани с формалдехид или фризери, натъпкани с части от човешки тела, рафтове, огъващи се под купища извратени снимки…

Полицията беше отцепила периметъра около жилищния комплекс, както и целия втори етаж на сградата. Облечени в защитни костюми, те отвориха вратата и започнаха да подреждат дъски, върху които да стъпват, за да не компрометират доказателствата.

Юрек Валтер притежаваше двустаен апартамент с площ от трийсет и три квадратни метра.

Под отвора на пощенската кутия се беше събрала купчина рекламни брошури и сметки за битови услуги. Антрето беше абсолютно празно. Празен се оказа и вграденият гардероб до входната врата — никакви обувки, никакви дрехи.

Продължиха навътре.

Юна очакваше да попаднат на криещия се съучастник, но всичко тънеше в тишина и някаква особена неподвижност. Сякаш времето тук беше спряло.

Щорите бяха вдигнати. В апартамента миришеше на слънце и прах.

В кухнята нямаше нито маса, нито столове. Хладилникът беше отворен и изключен. Нищо не подсказваше, че изобщо някога е бил използван. Тенджерите върху печката бяха леко ръждясали. Фурната си стоеше непокътната с инструкциите за употреба, лепнати на вратичката й. Единствената храна, която откриха в шкафовете, бяха две консерви ананас на шайби.

В спалнята имаше тясно легло без чаршафи, а гардеробът съхраняваше една-единствена чиста риза, висяща на метална закачалка.

И това беше всичко.

Празният апартамент безсъмнено означаваше, че Юрек Валтер не живее тук. Вероятно го беше използвал само като адрес за кореспонденция. И наоколо нямаше нищо, което да ги отведе до истинското му местоживеене. Единствените отпечатъци наоколо принадлежаха на самия Юрек.

Той нямаше криминално досие. Не беше заподозрян за никакво престъпление. Нямаше никакви застраховки, никога не беше вземал кредити. Данъците му бяха удържани директно от надниците му и никога не беше подавал данъчна декларация.

В Швеция имаше много и различни регистри (повече от триста), до един под шапката на Закона за личните регистри. Юрек Валтер фигурираше само в онези, които никой гражданин на страната не можеше да избегне.

Иначе беше невидим.

Никога не беше вземал болнични, никога не беше търсил помощ от лекар или стоматолог.

Отсъстваше и от регистъра за притежание на оръжие, и от регистъра за собственост на моторно превозно средство. Липсваха данни за завършени училища, липсваха данни за политическа или религиозна принадлежност.

Сякаш този човек беше живял живота си с изричното намерение да бъде колкото е възможно по-невидим за държавата. Шепата хора, с които е бил принуден да контактува на работното си място, не знаеха нищичко за него. Единствената информация, която полицията получи от тях, бе, че Валтер не е бил от приказливите, но пък е бил отличен механик.

Когато Отделът за криминални престъпления получи поисканата справка от полската полиция, стана ясно, че лицето Юрек Валтер е мъртво от години. И тъй като техният Юрек Валтер е бил открит убит в обществената тоалетна на централната железопътна гара в Краков, поляците веднага изпратиха съответните снимки и отпечатъци.

Нито снимките, нито отпечатъците съвпаднаха с шведския сериен убиец. Нямаше никакво съмнение, че той беше откраднал самоличността на истинския Юрек Валтер.

Мъжът, когото бяха заловили в гората Лил-Ян, се превръщаше във все по-голяма загадка. Полицията продължи да претърсва гората още три месеца, но с изключение на мъжа и момчето във варела, не бяха открити никакви други жертви.

Не и докато на железопътния мост по посока Стокхолм не се появи Микаел Колер-Фрост.