Ларш Кеплер
Пясъчния човек (81)

80

Полицай и криминолог пътуват със снегомобили през дълбокия сняг между тъмните дънери на високите борови дървета. Там където снегът е разчистен от служителите на горското стопанство, успяват да се движат по-бързо, вдигайки след себе си облаци от пушек и сняг.

Началниците от Стокхолм са им разпоредили да огледат една ловна хижа от другата страна на Транубергет. Уведомили са ги, че хижата някога е била собственост на някой си Йереми Магнусон, изчезнал преди тринайсет години. Сега полицаят и криминологът пътуват със заповед да извършат подробен криминологичен оглед на хижата, както и да направят достатъчно видеозаписи и снимки. Всякакви евентуални улики или биологичен материал трябва да бъдат старателно съхранени за анализ.

Двамата мъже знаят, че стокхолмската полиция се надява в колибата да бъде открито нещо, което ще хвърли светлина върху изчезването на Магнусон и останалите членове на семейството му. Мястото е трябвало да бъде претърсено още преди тринайсет години, но тогава полицията не е знаела за съществуването му.

Рогер Хюсен и Гунар Йен карат снегомобилите си един до друг надолу по склона в края на гората под ослепителната, отразяваща се от снега светлина. Излизат в огряна от слънцето равнина, където всичко е девствено бяло и недокоснато, и продължават умело по леда, преди да завият на север към още по-гъсти гори.

Гората по южните склонове на Транубергет се е сгъстила толкова много, че мъжете едва не пропускат хижата. Ниската колиба от дървени трупи е погълната от снега, достигнал над прозорците и натрупал се на няколко метра върху покрива, оставяйки видими едва няколко сребристосиви греди.

Двамата слизат от снегомобилите си и започват да разчистват снега около хижата. Избелели завески зад малки прозорчета.

Слънцето потъва към хоризонта и с последните си лъчи погалва върховете на дърветата.

Когато вратата е най-сетне освободена, двамата са плувнали в пот. Експертът криминолог Гунар Йен усеща как главата под шапката го сърби.

Клоните на дърветата се прегръщат под поривите на вятъра и изпълват всичко наоколо с отчаяно пукане.

Без да отронват и думица, двамата мъже развиват едно руло найлон пред вратата и приготвят гредите, върху които ще стъпват. Нахлузват си защитното облекло и си слагат ръкавиците.

Вратата е заключена, кукичката за ключа под стряхата е празна.

— Дъщерята била открита заровена жива в Стокхолм — подмята внезапно Рогер Хюсен, като поглежда колегата си.

— Да, чувал съм да разказват за това — отговаря Гунар. — Давай да влизаме! Не се плаша лесно.

Рогер пъха железен лост в цепнатината под ключалката и натиска силно. Касата на вратата изскърцва. Криминологът натиска още по-силно и набутва лоста още по-навътре в цепнатината. Касата поддава и се строшава. Рогер раздвижва предпазливо вратата, за да я пробва, а после дръпва с всички сили назад. Тя се отваря и отскача обратно към тях.

— Мамка му! — промърморва под маската си.

Отварянето на вратата предизвиква силно течение, от което застоялият прах в къщата се разлита във всички посоки. Гунар промърморва, че това няма значение. Взема една по една две дъски и ги поставя навътре в хижата.

Рогер му подава видеокамерата. Гунар спира под ниския трегер, а после внимателно прави няколко крачки напред.

Вътре цари пълен мрак. Прахът във въздуха е задушаващ.

Гунар включва камерата на запис, но осветлението й отказва да се задейства. Въпреки това се опитва да запише състоянието на стаята, но успява да хване само бледи очертания.

Хижата прилича на мрачен аквариум. Точно в средата на стаята се забелязва странна сянка, подобна на голям стар часовник с махало.

— Какво става? — подвиква му отвън Рогер.

— Подай ми фотоапарата!

Гунар разменя видеокамерата с фотоапарата. Поглежда през окуляра, но и там се вижда единствено чернота. Прави снимка напосоки. Светкавицата изпълва стаята с бяло сияние.

Гунар изпищява, когато зърва пред себе си високата слаба фигура. Прави крачка назад, губи равновесие и изпуска фотоапарата. Протяга ръка, за да се задържи, и прекатурва стара закачалка.

— Какво, по дяволите, беше това?!

Продължава да отстъпва, удря главата си в трегера на вратата и се порязва на треските, отчупили се от касата й.

— Какво става? Какво има там? — провиква се пак Рогер.

— Тук има някой! — отговаря Гунар през стиснати зъби.

Рогер успява да включи светлината на видеокамерата и влиза бавно в хижата. Подът проскърцва. Прожекторът на камерата обхожда прахоляка и мебелите. Клон на дървото отвън се блъска в прозореца и звучи така, сякаш някой чука.

— Олеле! — ахва полицаят.

В сумрака на хижата лъчът на камерата разкрива мъж, обесил се на една от гредите на тавана. Много отдавна. Останал е само кожа и кости — кожата е изсъхнала и се свлича по костите на лицето му. Устата му зее широко отворена, почерняла. Кожените му ботуши са на пода.

Гунар се връща обратно в стаята и вратата зад него простенва.

Слънцето се е скрило отдавна зад върховете на дърветата и прозорците тънат в мрак. Много внимателно двамата мъже разстилат чувал за трупове под обесения.

Клонът отвън отново се блъска в прозореца.

Рогер протяга ръце, за да хване обесения, а Гунар започва да реже въжето. Но в мига, в който докосва поклащащия се труп, главата се откъсва от тялото, а то се строполява в краката им. Черепът тупва върху дъските на пода, вдига нова доза прахоляк и старата примка се залюлява беззвучно на гредата.