Ларш Кеплер
Пясъчния човек (169)

168

Юна Лина лежи неподвижно. Усеща глюкозата, нахлуваща във вените му, и топлия въздух от климатика над леглото му, но изобщо не му става по-топло. През тялото му продължават да преминават студени вълни, пред очите все така му причернява.

През ума му се стрелва мисълта да грабне пистолета, да захапе дулото и да се застреля.

Юрек Валтер е избягал.

Юна знае, че никога повече няма да може да види съпругата и дъщеря си. Те му бяха отнети завинаги — така, както му беше отнета и Диса. Братът близнак на Юрек се беше досетил, че Сума и Луми са още живи. И Юна знае, че е само въпрос на време Юрек също да се досети.

Опитва се да седне в леглото, но няма сили за това.

Невъзможно е.

Не може да се отърве от усещането, че потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в мозайката от ледена вода.

Вратата се отваря и в стаята влиза Сага Бауер. Облечена е с черни дънки и яке.

— Юрек Валтер е мъртъв! — обявява още с влизането си тя. — Всичко свърши! Намерихме тялото му в тунела Сьодерледен!

Застава в долния край на леглото и се вглежда в Юна. Очите му пак са затворени. Сърцето на Сага се свива от мъка за него. Той изглежда много болен. Лицето му е бяло като платно, устните му са бледосиви.

— Тръгнала съм към Рейдар Фрост — продължава на глас. — Той трябва да знае, че Фелисия е жива! Лекарите казват, че момичето ще прескочи трапа. Ти спаси живота й!

Той слуша думите й, извърнал лице настрани, затворил очи, за да не позволи на сълзите си да рукнат. И изведнъж престъпният модел на действие блясва в съзнанието му.

Юрек Валтер затваря кръга на кървавото си отмъщение.

Юна си повтаря тази мисъл, навлажнява устни, поема си няколко пъти дълбоко дъх и казва:

— Юрек е на път към Рейдар!

— Но Юрек е мъртъв! — напомня му Сага. — Всичко най-сетне свърши и…

— Юрек пак ще отвлече Микаел. Още не знае, че Фелисия е свободна. Не можем да му позволим да научи, че тя…

— Но аз съм тръгнала да съобщя на Рейдар, че ти спаси дъщеря му! — възкликва объркано Сага.

— Юрек е пуснал Микаел само временно. И сега пак ще го отвлече.

— Ама какви ги приказваш, за бога?!

Юна впива в нея сивите си очи. Изражението им е толкова ледено, че Сага потреперва.

— Истинските жертви на Юрек не са онези, които той заключва някъде или убива — изрича инспекторът. — Жертвите са онези, които остават след тях, онези, които чакат, докато повече не могат да издържат на чакането!

Тя поставя ръка върху неговата и казва тихо:

— Сега трябва да тръгвам. Рейдар има нужда да знае за Фелисия. От болницата не са успели да се свържат с него.

— Вземи си оръжието! — казва Юна.

— Ще съобщя на Рейдар и…

— Направи каквото ти казвам! — заповядва й той.