Ларш Кеплер
Пясъчния човек (163)

162

Юна прескача бетонната бариера в края на кея. Върху черната вода се носят мръсни парчета лед. Миризмата на морето се смесва с дизеловите пари на четири големи камиона „Катерпилар“.

Той скача върху подвижното мостче на кораба и се качва на борда му. Тръгва с бързи крачки покрай перилата. Сритва кутия вериги за гуми, препречваща пътя му, и намира една лопата.

— Хей, ти! — подвиква му някакъв мъж зад него.

Юна хуква напред и малко по-нататък, сред гаечни ключове, ръждясала верига и подемни куки зърва тежък ковашки чук. Пуска лопатата, грабва чука и побягва към червения контейнер. Удря по него с юмрук и металът му отвръща с глух екот.

— Диса! — изкрещява Юна и заобикаля отпред.

Двойните врати са заключени с огромен тежък катинар. Юна вдига ковашкия чук с две ръце и с неприсъща дори за самия него сила го стоварва върху катинара. Чува се пукот и катинарът се разбива. Той хвърля чука и отваря рязко вратите.

Диса не е тук. Единствените предмети в мрака са две спортни беемвета.

Юна се вижда в чудо какво да прави оттук нататък. Обръща се по посока на дока и плъзга поглед по стотиците камари с контейнери.

В далечината отвъд, през пелената от сняг забелязва танкера в Люден.

Вдига отново тежкия ковашки чук и хуква обратно.

В края на пристанището камион, покрит с мръсен брезент, се качва на ферибота за Санкт Петербург.

На рампата зад първия камион се вижда втори, дърпащ след себе си червен контейнер. На стените на контейнера пак се чете надпис „Хамбург Юг“.

Юна се опитва да измисли най-бързия начин, по който може да стигне там.

— Хей, не можеш да се качиш там! — чува се зад него нечий глас.

Юна се обръща и вижда едър докер с шлем, яркожълта жилетка и дебели ръкавици.

— Национална полиция! — провиква се в отговор той. — Търся…

— Не ми пука кой си! — прекъсва го докерът. — Не можеш да се качваш просто ей така на борда на…

— Повикай шефа си и му обясни!

— Стой на място! Ще обясниш всичко на охраната, която…

— Нямам време за такива неща! — изръмжава Юна и се обръща.

Докерът поставя ръка върху рамото му. Без изобщо да се замисля, инспекторът се обръща, хваща ръката на мъжа и я извива рязко в лакътя. Всичко се случва за броени секунди.

Болката в рамото на докера е толкова силна, че той се накланя назад. Без да губи време, Юна го сритва в краката. Без да чупи ръката му, го пуска и го оставя да се свлече на палубата.

Над главата му се чува грохот. Стрелката на големия кран се извива и товарът, висящ от нея, се озовава точно над главата на Юна, затъмняващ светлините от прожекторите.

Той се отдръпва бързо, но на пътя му се изпречва по-млад докер със сигнална жилетка и голям гаечен ключ в ръка.

— Внимавай, човече! — предупреждава го инспекторът.

— Трябва да изчакаш охраната! — заповядва младият докер, но нервността му си личи.

Юна го бутва в гърдите, за да го махне от пътя си. Докерът отстъпва крачка назад, но замахва с гаечния ключ. Юна блокира удара с ръка, а инструментът се стоварва върху рамото му. Той простенва от болка и изпуска ковашкия чук, който се стоварва с трясък върху палубата на кораба. Вбесен, инспекторът отмята шлема на докера и го удря силно над ухото. Работникът се отпуска на колене и започва да вие от болка.