Ларш Кеплер
Пясъчния човек (103)

102

Андерш Рьон подрежда на масата ампулите с жълтеникава течност. Усмирителните колани са приковали Юрек Валтер към леглото, но очите му следват всяко движение на доктора.

— Не си усещам пръстите — казва той, като се опитва да освободи дясната си ръка.

— Знаеш, че понякога се налага да вземаме спешни мерки, нали? — отбелязва спокойно Андерш.

— Когато с теб се видяхме за първи път, ти беше уплашен. А сега търсиш страха в моите очи — изломотва Юрек.

— Защо смяташ така?

Юрек си поема няколко пъти дълбоко дъх, навлажнява устни, поглежда доктора право в очите и казва:

— Виждам, че подготвяш триста милиграма „Цисординол“, макар да знаеш, че това е твърде много и че в комбинация с обичайните ми лекарства е твърде рисковано!

— Аз пък стигнах до друго заключение — промърморва Андерш и се изчервява.

— Въпреки това в медицинския ми картон ще напишеш, че си ми дал само петдесет милиграма!

Андерш не отговаря. Подготвя спринцовката и проверява проходимостта на иглата.

— Знаеш много добре, че една свръхдоза може да бъде фатална — продължава Юрек. — Ама аз съм силен, така че най-вероятно ще се оправя. Най-много да пищя, да страдам от кошмарни схващания на мускулите и да губя съзнание, нали?

— Риск от странични ефекти винаги съществува — заявява самодоволно Андерш.

— Болката не ме притеснява — прошепва Юрек.

Андерш изстисква две капки течност от иглата. Една от тях се стича по спринцовката.

— Другите пациенти май са те разстроили нещо — казва лекарят, без да поглежда към леглото.

— Няма нужда да си търсиш извинения!

Андерш забива иглата в бедрото на Юрек, инжектира му триста милиграма „Цисординол“ и се приготвя да чака.

Юрек изохква. Устните му потреперват, зениците му се свиват до големината на главичка на карфица. От устата му потича слюнка и се проточва към бузата и врата му. Тялото му започва да се гърчи в конвулсии, после внезапно застива, главата му се отмята назад и гърбът му се извива нагоре като лък, опъвайки до максимум усмирителните колани.

Остава в тази поза няколко секунди, неспособен да си поеме дъх. Рамката на леглото проскърцва. Андерш го наблюдава и чака. Пациентът преживява апоплектичен припадък.

Внезапно първичното състояние приключва и следват неконтролируеми спазми. Тялото му се гърчи във всички посоки, прехапва езика си и буквално реве от болка. Андерш се опитва да стегне коланите още малко, но ръцете на Юрек опъват толкова силно, че започват да кървят. Накрая се отпуска със скимтене назад. Лицето му пребледнява като платно.

Андерш отстъпва назад и не може да не изпита задоволство, когато вижда сълзи по бузите на Юрек.

— Скоро ще бъде по-добре — излъгва го.

— Не и за теб — изломотва Юрек.

— Какво каза?

— Когато ти откъсна главата и я хвърля във… — започва Юрек, но не успява да довърши.

Прекъснат е от нова серия мощни крампи. Пищи и отмята глава настрани. Вените на врата му са изпънати като въжета, костите му припукват. А после конвулсиите обхващат цялото му тяло и леглото под него започва отново да се тресе.