Ларш Кеплер
Пясъчния човек (4)

3

Андерш поглежда през дебелото бронирано прозорче на килията. От десетина минути насам Юрек Валтер лежи неподвижно на пода. Спазмите в мускулите му постепенно отшумяват и тялото му се отпуска напълно.

Роланд вади от джоба си ключ, пъха го в ключалката, но преди да го завърти, спира и пак надниква за всеки случай през прозорчето.

Накрая промърморва:

— Заповядай! Забавлявай се!

— Ами ако се събуди? — пита уплашено Андерш. — Какво правим тогава?

— Не трябва да се буди!

Главният лекар отключва и Андерш влиза. Вратата зад гърба му се хлопва и ключалката щраква. В килията вони на пот и на още нещо. Но какво? Да, остра миризма на оцет. Юрек Валтер лежи абсолютно неподвижно, дишането му е едва забележимо.

Макар да е наясно, че пациентът е в безсъзнание, Андерш се старае да се държи на разумна дистанция от него.

Акустиката в това помещение е странна, клаустрофобична, като че ли звуците следват движенията твърде бързо.

С всяка негова стъпка напред лекарската му престилка тихо прошумолява.

Дишането на Юрек става по-учестено.

Кранът на мивката капе.

Андерш стига до леглото, поглежда предпазливо към Юрек и коленичи. Докато се привежда и се опитва да надникне под монтираното към стената легло, с периферното си зрение забелязва, че Роланд го гледа напрегнато от другата страна на бронираното стъкло.

На пода няма нищо.

Андерш отново хвърля поглед към Юрек и ляга на пода. Не може да продължава да наблюдава затворника. Трябва да му обърне гръб, за да потърси ножа.

Под леглото не е особено светло. Около стената играят кълба прах.

Андерш не може да се отърве от усещането, че Юрек Валтер е отворил очи.

Вижда нещо втъкнато между дървените дъски на леглото и дюшека, но не е сигурен какво е.

Протяга ръка, но не успява да го достигне. Налага се да легне по гръб и да се пъхне право под леглото. Там е толкова тясно, че Андерш изобщо не може да обърне глава към пациента. Плъзга се още по-навътре. С всяко поемане на дъх рамката на неподвижното легло сякаш се впива в ребрата му. Пръстите му опипват всеки ръб и всяка пролука. Трябва да се издърпа още малко към стената. Коляното му се удря в една от дъските. Издухва кълбо прах от лицето си и продължава претърсването.

Внезапно в килията се чува някакво тупване. Но Андерш не може да се обърне и да погледне. Просто застива под леглото и се ослушва. Собственото му дишане обаче е толкова учестено, че не успява да различи никакъв друг звук.

Предпазливо протяга ръка, докосва търсения предмет с пръсти, опипва го и бръква малко по-навътре, за да го измъкне.

Юрек си е направил къс нож с добре наточено острие от парче стоманен перваз.

— Побързай! — подвиква Роланд Бролин откъм отвора във вратата.

Андерш се опитва да се измъкне изпод леглото и одрасква бузата си.

И после не може да помръдне ни напред, ни назад. Престилката му се е заклещила между дъските и няма начин да бъде измъкната.

Струва му се, че откъм мястото, където лежи Юрек, се чува тътрене на крака.

А може и да си въобразява.

Андерш дърпа с всички сили престилката си. Шевовете се опъват, но не се късат. В този момент той си дава сметка, че за да се освободи, ще се наложи да се плъзне за миг обратно назад.

— Какво правиш, за бога? — провиква се с треперещ глас Роланд.

Вратичката в отвора за наблюдение на килията се трясва, резето пада.

Андерш вижда, че един от джобовете на лекарската му престилка се е закачил за изскочила от дюшека пружина. Откача го бързо, затаява дъх и започва да се измъква. Обзема го нарастваща паника. Одрасква стомаха и коляното си, но се хваща здраво с една ръка за ръба на леглото и се плъзва навън.

Завърта се задъхано по корем и се изправя несигурно на крака, стиснал здраво ножа в едната си ръка.

Юрек лежи на една страна, с едно полуотворено насън око, невиждащо втренчено напред.

Андерш хуква към вратата. Среща тревожния поглед на шефа си през бронираното стъкло и се опитва да се усмихне, но не успява да скрие страха от гласа си, когато изрича:

— Отворете!

Но Роланд Бролин отваря само малката вратичка и казва:

— Първо ми дай ножа!

Андерш го поглежда озадачено, но все пак му подава самоделното оръжие на пациента.

— Намерил си и още нещо — казва главният лекар.

— Не съм — отвръща Андерш и поглежда през рамо към Юрек.

— Писмо.

— Нямаше нищо друго.

Юрек започва да се върти на пода в килията. Дишането му става хрипливо.

— Претърси му джобовете! — нарежда главният лекар.

— Защо?

— Защото провеждаме обиск!

Андерш се обръща и се приближава предпазливо към Юрек Валтер. Очите на пациента са отново затворени, но по набразденото му лице са избили капчици пот.

Макар и неохотно, младият лекар се привежда и бръква в един от джобовете му. Дънковата риза се опъва по раменете на Юрек и той тихо простенва. В задното джобче на дънките му има пластмасово гребенче.

С треперещи ръце Андерш претърсва и останалите джобове. От върха на носа му капе пот. Налага му се непрекъснато да примигва, за да прогони потта от очите си.

Юрек разтваря пръстите на едната си ръка и после ги свива. Няколко пъти.

В джобовете му няма нищо друго.

В далечината се чува алармен сигнал и Андерш се обръща по посока на прозорчето във вратата. Невъзможно му е да види дали Роланд Бролин е от другата страна — отражението на лампата на тавана в килията проблясва като сивкаво слънце върху бронираното стъкло.

Крайно време е да се маха оттук.

Тази работа се проточи твърде дълго.

Андерш се изправя на крака и хуква към вратата. Роланд не се вижда никъде.

Дишането на Юрек Валтер изведнъж става задъхано — като на дете, сънуващо кошмар.

Андерш започва да удря с юмрук по вратата. Но дебелият метал сякаш поглъща звука.

Той продължава да удря. Пак никакъв звук. И пак нищо не се случва. Накрая той почуква по стъклото с венчалната си халка и точно в този момент забелязва как по страничната стена се издига сянка.

По гърба на Андерш пролазват студени тръпки и плъзват към ръцете му. Обръща се с разтуптяно сърце. Вижда, че Юрек Валтер се е изправил до седнало положение на пода. Лицето му е безизразно, бледите му очи са вперени право напред. Все още стичащата се от устата му кръв придава странна червенина на устните му.