Ларш Кеплер
Пясъчния човек (55)

54

Боксовата круша отронва тежка въздишка, разклатената верига дрънчи. Сага Бауер се дръпва пъргаво встрани, следвайки движението на тренировъчния уред, и нанася следващия си удар. Две здрави крошета, причиняващи звук, който отеква като грохот от стените на празната боксова зала. В момента упражнява комбинация от два бързи леки удара — единият висок, другият нисък — следвани от здраво дясно кроше.

Черната боксова круша се люлее бясно, куката, която я държи, проскърцва. Сянката й минава през лицето на Сага и тя продължава да я млати. Три бързи удара. Сага свива рамене, прави крачка напред, плъзва се елегантно около боксовата круша и нанася следващия. Дългата й руса коса се мята в такт с движенията на краката й и свисти пред лицето й.

Когато тренира, Сага губи напълно представа за времето. Главата й се изпразва от всякакви странични мисли. Сама е в боксовата зала вече от два часа. Последният човек, освен нея, си е тръгнал много отдавна. Лампите над ринга са изгасени, но откъм коридора нахлува ярката светлина на автомата за кафе и закуски. Вихрушка подмята снега от другата страна на прозорците, завихря го около табелата за химическото чистене отсреща и го плъзга по тротоара.

С периферното си зрение Сага забелязва, че на улицата пред боксовата зала спира кола, но тя продължава с комбинацията си от удари, като се стреми да ги направи все по-силни. Потта й капе по пода върху по-малката боксова круша, свалена от веригата й.

В залата влиза Стефан. Тропва няколко пъти, за да изтърси снега от обувките си, а после застива на място. Палтото му е разкопчано и под него се виждат бледосив костюм и бяла риза.

Докато удря крушата, Сага го вижда как събува обувките си и се приближава. Единствените звуци в залата са глухите удари върху крушата и дрънченето на веригата, която я държи.

Сага иска да продължи тренировката си. Още не е готова да наруши концентрацията си. Свежда чело и атакува крушата с бърза серия от удари, въпреки че Стефан е застанал точно зад нея.

— По-силно — казва той и хваща крушата.

Тя произвежда прав десен удар — толкова силен, че той е принуден да отстъпи крачка назад. Напушва я смях и преди Стефан да я успял да застане отново здраво на крака, тя пак удря.

— Дръж по-здраво! — подмята тя с нотка нетърпение в гласа.

— Хайде, Сага, стига за днес! Да вървим!

Тя позволява на яростта си да се отприщи и нанася мощна поредица от бързи удари върху крушата. Тази ярост я кара да се чувства слаба, но едновременно с това й помага да продължава да се бие много след като останалите са се отказали.

От тези последни удари веригата на боксовата круша се раздрънчава още по-шумно. Сага е принудена да спре, макар че би могла да остане в залата цяла вечност. Потна и задъхана, отстъпва две крачки назад. Крушата продължава да се люлее. От бетонния таван около куката върху нея се посипва ситен дъжд от прах.

— Така, вече съм доволна! — усмихва се на Стефан и разкопчава боксовите си ръкавици със зъби.

Той тръгва след нея към дамската съблекалня и й помага да свали бинтовете от ръцете си.

— Наранила си се — промърморва.

— Нищо ми няма — отговаря тя, като поглежда ръката си.

Дрехите й за тренировка са подгизнали от пот. Зърната й прозират под влажния сутиен, мускулите й са набъбнали и налети с кръв.

Сага Бауер е инспектор от Службата за сигурност и е работила заедно с Юна Лина по два случая. Тя е не само елитен боксьор, но и отличен снайперист. Преминала е специално обучение по техники за водене на разпити.

Сага е на двайсет и седем години, очите й са сини като лятно небе, в дългата й руса коса са вплетени пъстроцветни панделки и е невероятно красива. Когато я зърнат, повечето хора се изпълват с неясен, безпомощен копнеж.

Горещата вода на душа замъглява околните огледала. Сага е застанала здраво под него с леко разтворени крака и ръце, спуснати край тялото, и се е оставила безпаметно на силата на водата. На едното й бедро се забелязват наченките на голяма синина, кокалчетата на дясната й ръка кървят.

По едно време вдига глава, изтрива водата от лицето си и забелязва, че Стефан я гледа напрегнато.

— Какво си мислиш? — пита го Сага.

— Че навън валеше, когато за първи път правихме секс — прошепва той.

Тя също си спомня добре онзи следобед. Бяха ходили на късна следобедна кинопрожекция и когато филмът свърши и излязоха, навън валеше като из ведро. И въпреки че бягаха по целия път до неговия апартамент, пак подгизнаха като мокри мишки.

По-късно Стефан често говореше за това как тя без всякакъв свян се съблякла и метнала дрехите си на радиатора, след което се насочила гола към пианото му и започнала да натиска един по един различни клавиши. Казваше как тогава е бил наясно, че не е възпитано да зяпа, обаче тя била осветила изведнъж стаята като разтопено стъкло, като принцеса от вълшебна приказка.

— Ела при мен под душа! — подканя го с усмивка Сага.

— Нямаме време — промърморва той. — И без това вече закъсняваме. Имаме резервация, помниш ли?

Тя го поглежда със сбърчено чело и пита:

— Това ли е най-важно за теб?

— Какво искаш да кажеш? — свежда смутено очи той.

— Просто искам да знам кое е най-важното за теб в този живот!

Стефан й поднася делово хавлиената кърпа и отвръща:

— Хайде, обличай се! Сега не е време за такива разговори!