Ларш Кеплер
Пясъчния човек (111)

110

Двамата полицаи тръгват след Юна Лина към къщата. Снегът хрущи под краката им. Очевидно е, че никой не е минавал оттук от седмици.

От снега край детския пясъчник се подава навит градински маркуч.

Тримата се качват на верандата и натискат звънеца. Изчакват малко и пак звънят. Заслушват се за някакви шумове откъм къщата. От устата им излиза пара. Дъските на верандата проскърцват под краката им.

Юна пак натиска звънеца. Изпълнен е с лошо предчувствие, от което не може да се отърве, но не казва нищо. Няма смисъл на този етап да притеснява колегите си.

— И сега какво? — пита Елиот Сьоренстам.

Инспекторът се подпира на малката пейка и надниква през тясното прозорче към антрето.

Виждат се кафяв каменен под и тапети на ивици. Стъклените призми, висящи от аплиците на стената, са неподвижни. Юна връща поглед към пода. Валмата прах не помръдват. Тъкмо си казва, че въздухът в къщата като че ли изобщо не се движи, когато една от прашните топки се претъркулва под скрина. Юна се привежда още по-близо до стъклото, поглежда през свити шепи и зърва в антрето една сенчеста фигура.

Някой стои там с вдигнати ръце.

Отнема му секунда, докато си даде сметка, че всъщност вижда собственото си отражение в огледалото в антрето, но адреналинът вече е превзел тялото му. В същото това огледало забелязва и няколко чадъра в поставката им, сложената от вътрешната страна на вратата верига и червено килимче. Няма помен нито от обувки, нито от палта.

Той почуква по прозорчето. Нищо. Пълна тишина.

— Да отидем да поговорим със съседите! — подканя колегите си той.

Вместо да се върне обратно на улицата, той заобикаля къщата. Двамата полицаи остават на алеята и го наблюдават с любопитство. Юна минава край покрит със сняг батут и спира. През градината по посока на съседните градини се забелязват следи от някакво животно. Светлината от прозореца на близката къща се разстила като златно покритие върху снега.

Навсякъде пълна тишина.

Там, където свършва градината, започва гората. По-тънкият пласт сняг под дърветата е покрит с шишарки и борови иглички.

— Нали щяхме да говорим със съседите? — подхвърля усмихнато Елиот.

— Ей сега! — отговаря Юна.

— Какво?

— Но какво каза той?

— Секунда, моля!

Юна продължава нататък през дебелия сняг. Краката и глезените му вече замръзват. Пред тъмния кухненски прозорец се поклаща хранилка за птици.

Заобикаля ъгъла на къщата. Нещо не е наред.

Вятърът е навял снега към стената на къщата и под перваза на прозореца, намиращ се най-близо до гората, висят ледени шушулки. Но защо само под него?

Когато се приближава, инспекторът зърва в прозореца отражението от лампата на съседската веранда.

Има четири дълги висулки и поредица от по-дребни.

Юна почти е стигнал до самия прозорец, когато забелязва пропадане в снега, точно до въздухопровода на земята. Което означава, че от време на време през тази тръба минава топъл въздух.

Ето защо ледените шушулки са само на това място!

Инспекторът се привежда и се заслушва. Единственото, което се чува, е вятърът, свистящ през върховете на близките дървета.

Гласове, долитащи от съседната къща, нарушават тишината. Две деца си крещят сърдито. Тряскане на врата и гласовете изведнъж утихват.

Едва доловимо престъргване кара Юна да се приведе отново към тръбата на въздухопровода. Задържа дъха си и като че ли дочува бърз шепот. Дръпва се рязко назад, чудейки се дали не му се е причуло. Обръща се назад, вижда застаналите на алеята полицаи и едва тогава си дава сметка какво всъщност е видял преди няколко минути.

Когато надзърна през тясното прозорче към антрето и забеляза в огледалото собственото си отражение, се бе стреснал дотолкова, че пропусна най-важната подробност от картината.

Предпазната верига на вратата бе сложена, а това можеше да бъде направено само от вътрешната страна на къщата.

Юна се втурва обратно към главния вход и изпод краката му хвърчи сняг. Измъква от вътрешния джоб на палтото си комплекта шперцове и се качва по стъпалата на верандата.

— Има някой в къщата! — прошепва на пристигналите зад него полицаи.

Те го следят с втрещени погледи как пъха умело шперцовете в ключалката, отваря предпазливо вратата, после пак я затваря и я блъсва рязко така, че да скъса поставената верига. После им прави знак да тръгнат след него и се провиква:

— Полиция! Влизаме!