Ларш Кеплер
Пясъчния човек (68)

67

Вернер Санден влиза в базата данни на Националната съдебна администрация и въвежда дванайсетцифрен код. Заедно със седналия до него Натан Полок започват да въвеждат датите на повдигнатите обвинения, на молбите за насрочване на съдебни процеси и на официалните изслушвания. Класифицират престъпленията, формулират доклада на съдебния психиатър и добавят факта, че Районният съд в Упсала е обявил обвиняемата за виновна в извършването на две особено тежки предумишлени убийства. Едновременно с тях Карлос Елиасон включва престъпленията, присъдите и последвалите ги разпоредби за Сага Бауер в регистъра на Националната полиция.

Оттам Вернер преминава към базата данни на Националния регистър по съдебна медицина и качва в нея копие от съдебнопсихиатричния доклад.

— Как сме с времето? — пита по едно време Сага.

— Мисля, че всичко е наред — отговаря началникът й, като си поглежда часовника. — Точно след две минути Комисията за управление на затворите ще се събере за своето извънредно заседание. Ще направят сверка с базата данни на Националната съдебна администрация и ще вземат решение да прехвърлят двама пациенти в строго охраняваното отделение по съдебна психиатрия на Льовенстрьомската болница.

— Така и не ми казахте защо новите пациенти трябва да бъдат двама — подмята Сага.

— За да не бъдеш толкова подозрителна — отговаря веднага Полок.

— Допускаме, че ако след толкова много години в отделението докарат още само един пациент, Юрек Валтер моментално ще заподозре нещо — обяснява Карлос. — Но ако първо се появи пациент от охраняваното психиатрично отделение в „Сатер“, а ден-два по-късно още един от „Карсуден“, с малко повече късмет ти няма да се набиеш чак толкова на очи.

— Тебе те местят, защото си опасна и съществува огромен риск да избягаш, а другият пациент сам е поискал този трансфер — пояснява Полок.

— Е, мисля, че вече е време да те пуснем да си отидеш у дома за тази нощ — казва й Вернер.

— Утре вечер ще спиш в болница „Карсуден“ — допълва Полок.

— Ще се наложи да съобщиш на семейството си, че заминаваш на тайна мисия в чужбина — напомня й Вернер. — Ще трябва да помолиш някого да се грижи за събирането и плащането на сметките ти, за домашните любимци, за поливането на цветята…

— Да, схванах! — Тя вдига ръка, за да го прекъсне.

Юна Лина вдига канадката й от пода, където е била захвърлена още с влизането, и й помага да се облече.

— Запомни ли правилата? — прошепва в ухото й, докато държи канадката.

— Говори малко, използвай кратки изречения, казвай онова, което мислиш, и се придържай към истината — изброява ги бързо тя.

— Отлично! Само още едно, последно правило — казва Юна. — Сигурно при различните хора причините за това са различни, но Самуел подчертаваше, че когато е под прикритие, човек трябва да избягва да говори за родителите си!

— Добре — свива рамене Сага.

— Така и не разбрах защо той смяташе това за толкова важно — промърморва Юна.

— Очевидно е имал причина и мисля, че си струва да се вслушаме в съвета му — обажда се Вернер.

— Съгласен съм — кимва инспекторът.

Карлос поставя два сандвича в една торбичка и я подава на Сага с думите:

— Бих искал да ти напомня, че там ти ще бъдеш просто пациент. Нищо повече. Няма да имаш достъп нито до полицейска информация, нито до полицейски права!

— Да, знам — кимва Сага, като го поглежда право в очите.

— Много важно е да не го забравяш! — подхвърля Вернер.

— Сега се прибирам у дома, за да си почина — отсича тя и се насочва към антрето на апартамента.

Докато седи на оставения там стол и завързва ботушите си, към нея се приближава Юна. Прикляква до нея и прошепва:

— Скоро ще бъде твърде късно да се откажеш!

— Но аз искам да го направя, Юна! — усмихва се тя и го поглежда.

— Да, знам — кимва той. — И всичко ще бъде наред, стига да не забравяш, че Юрек е изключително опасен тип! Влиза бързо под кожата на хората, влияе им, променя ги, разкъсва душите им като…

— Няма да му позволя да се добере до мен! — отсича тя, изправя се и закопчава канадката си.

— Той е като…

— Юна, аз съм голямо момиче! — прекъсва го тя.

— Да, знам.

Той й отваря вратата и излиза заедно с нея на площадката. Отваря уста, после я затваря. Сага се обляга на стената и подхвърля:

— Какво още искаш да ми кажеш?

Изминават няколко мълчаливи, напрегнати секунди. Асансьорът чака търпеливо на етажа им. Отвън профучава полицейска кола с надути сирени.

— Юрек ще стори всичко възможно, за да избяга — изрича накрая с мрачна тържественост Юна. — В никакъв случай не бива да му позволяваш това! Знаеш, че си ми като сестра, Сага, но запомни, че ако се наложи да избираш дали да загинеш, или да го пуснеш да се измъкне, трябва да избереш първото!