Ларш Кеплер
Пясъчния човек (36)

35

В сауната е твърде горещо за разговори. Голите им тела и бледото сандалово дърво проблясват в златисто. Въздухът е прежурящ и изгаря белите дробове на Рейдар Фрост, когато се опитва да си поеме дъх. Пот се стича от носа му и капе върху белите косми по гърдите му.

На пейката срещу него, до Вероника, седи японската журналистка Мизухо. Телата и на двете жени са зачервени и блестят. Потта се стича между гърдите им, слиза до коремите им и стига до окосмяването на интимните им части.

Мизухо наблюдава сериозно домакина си. Изминала е целия път от Токио до Швеция, за да вземе от него интервю. Той съвсем добросърдечно я е предупредил преди това, че отдавна не дава интервюта, но че е добре дошла да се позабавлява в дома му. Тя вероятно продължава да се надява, че той ще изпусне нещо за поредицата си „Светилището“, която предстои да бъде екранизирана като манга^[1] анимация. С тази надежда е тук вече четири дена.

Вероника въздъхва и притваря очи.

Мизухо не е свалила златната си огърлица, преди да влезе в сауната, и сега Рейдар забелязва, че нагрятото злато започва да гори кожата й. Мари беше успяла да издържи едва пет минути, преди да побегне към душа, а ето че сега и японската журналистка напуска сауната.

Вероника се привежда напред, отпуска лакти върху коленете си и вдишва през полуотворена уста. Потта се стича обилно от зърната на гърдите й.

Рейдар се изпълва с нещо като крехка нежност към нея. Ала няма представа как да й обясни колко неутешим се чувства. Не знае как да й каже, че всичко, с което се занимава сега, всичко, в което се хвърля, е просто безцелен опит да преживее още една минута.

— Мари е много красива — казва Вероника.

— Да.

— С големи гърди.

— Престани! — промърморва Рейдар.

Тя го поглежда и напълно сериозно изрича:

— Защо просто не се разведа с него?

— Защото това ще бъде краят ни — отговаря Рейдар.

Очите на Вероника се пълнят със сълзи и тя се кани да каже още нещо, когато Мари отново влиза в сауната и сяда до Рейдар с тих кикот.

— Божичко, тук е много горещо! — изчуруликва тя. — Как издържате да седите толкова време?

Вероника залива камъните с един черпак вода. Шумното съскане и облаците гореща пара, които за момент ги обгръщат, ги скриват от погледите им за няколко секунди. После горещината отново става суха и неподвижна.

Рейдар отпуска лакти на коленете си. Косата му е толкова нагорещена, че едва не се изгаря, когато прокарва пръсти през нея.

— Стига толкова! — отсича накрая и слиза от пейката.

Двете жени излизат след него навън. Сумрачната светлина придава бледосин блясък на дълбокия мек сняг.

Във въздуха се носят едри снежинки, когато тримата, все така чисто голи, потъват до глезени в снежната пелена.

Давид, Виле и Бершелиус вече вечерят с останалите членове на академичния комитет „Светилището“ и пиянските им песни се чуват чак в задната градина.

Рейдар се обръща и се заглежда във Вероника и Мари. От зачервените им тела се вдига пара. Обгърнати са от воали мъгла, а около тях се сипе сняг. Тъкмо се кани да каже нещо, когато Вероника се навежда, грабва шепа сняг и я запраща към него. Той се разсмива, отстъпва крачка назад и пада в дълбокия сняг.

Двете жени започват да се кикотят весело, а той остава да си лежи по гръб.

Снегът е освобождаващ за все още горещото му тяло. Рейдар вдига поглед към небето и се заглежда в хипнотично реещите се едри снежинки от центъра на сътворението, същинска вечност от сипеща се белота.

Изненадващо в главата му нахлува спомен. Как съблича зимните гащеризони на децата си. Как сваля шапките им, посипани с пухкав сняг. Спомня си студените им бузки, потните им коси и миризмата на мокрите им ботуши.

Децата му липсват толкова много, че копнежът се превръща буквално във физическа болка. Приисква му се да е сам, за да остане да лежи в снега, докато не изгуби съзнание в компанията на спомените за Фелисия и Микаел.

Изправя се бавно на крака и отправя поглед към ширналите се пред него бели поля. Недалече от него Мари и Вероника се въргалят със смях в снега и правят ангели.

— Хей, откога си започнал да организираш тези постоянни партита? — провиква се Мари.

— Не искам да говоря за това — промърморва Рейдар.

Кани се да се прибере в къщата и да се напие, но Мари застава пред него с разкрачени крака и отсича:

— Ама ти никога не искаш да говориш! А аз искам да знам!

— Остави ме на мира, по дяволите! — изревава Рейдар и я избутва леко, за да мине. — Какво изобщо искаш от мен, а?

— Извинявай, ама аз… — запелтечва сконфузено тя.

— Просто ме остави на мира! — тросва й се той и изчезва в къщата.

Вече треперещи от студ, двете жени се връщат в сауната. Парата, която се вдига от телата им, изчезва в мига, в който горещината отново ги обгръща. Така, сякаш никога не ги е напускала.

— Какъв му е проблемът на този човек? — пита по едно време Мари.

— Има много неща, които не знаеш — отговаря лаконично Вероника.