Ларш Кеплер
Пясъчния човек (88)

87

Членовете на групата „Атина Промахос“ са застинали по местата си и слушат предавателя от болницата в реално време. Звукът, който достига до тях, е с много лошо качество — приглушен и изкривен от силни шумове като от търкане.

— Така ли ще звучи през цялото време? — пита Натан Полок.

— Не. Тя още не е позиционирала микрофона. Още е в нея — отговаря Йохан Йонсон.

— Стига да не я претърсят…

Продължават да слушат. Чуват шумоленето на дрехите на Сага, повърхностното й дишане, ритмичните крачки върху кростренажора и шума от телевизора. Членовете на „Атина Промахос“ навлизат зад затворените врати на строго охраняваното психиатрично отделение само с помощта на тази аудиовръзка.

— Обрахиим! — провиква се завалено някой.

Всички от групата застават нащрек. Йохан Йонсон увеличава леко силата на звука и добавя филтър за намаляване на страничните шумове.

— Ето го копелето! — продължава мъжът. — Ще го направя мой роб, ще го превърна в мой скелетен роб!

— Помислих си, че това е Юрек — промърморва Корин.

— Мамка му! — нарежда гласът. — Виж само тези устни… Ще го…

Всички слушат мълчаливо агресивния порой от думи на непознатия пациент. После чуват как охранителят влиза и слага край на конфронтацията. Настъпва кратък период на мълчание. А после пациентът започва подозрително да разпитва Сага за „Карсуден“.

— Справя се добре — промърморва през стиснати зъби Натан Полок.

Накрая чуват как Сага напуска стаята. Не е успяла да постави микрофона и тихичко псува под нос. После мълчание.

Електронната ключалка на вратата щраква.

— Сега поне знаем, че техниката работи — отбелязва Полок.

— Горката Сага! — прошепва Корин.

— Трябваше да лепне някъде бръмбара — отбелязва недоволно Йохан Йонсон.

— Нямаше подобна възможност.

— Но ако провали прикритието си…

— Няма! — отсича Корин.

— Засега Юрек не е казал нищичко — въздъхва Полок и поглежда към Юна Лина.

— Ами ако и в бъдеще запази мълчание? — поглежда ги Йонсон. — Ако всичко това е било напразно?

Юна Лина мълчи. Мълчи, защото е доловил нещо важно в записа. В един сегмент от него сякаш бе доловил физическото присъствие на Юрек, като че ли Юрек е бил там, въпреки че нищо не бе казал.

— Хайде да го изслушаме още веднъж! — предлага и си поглежда часовника.

— Да не би да бързаш за някъде? — пита Корин, като повдига елегантните си черни вежди.

— Имам среща — отговаря Юна и й връща усмивката.

— Най-сетне! Малко романтика няма да ти се отрази зле!