Метаданни
Данни
- Серия
- Криминален инспектор Юна Лина (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sandmannen, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от шведски
- Антоанета Дончева-Стаматова, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ларш Кеплер
Заглавие: Пясъчния човек
Преводач: Антоанета Дончева-Стаматова
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман (не е указано)
Националност: шведска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: 24.06.2019 г.
Отговорен редактор: Мария Чунчева
Редактор: Райчо Ангелов
Коректор: Людмила Стефанова
ISBN: 978-619-164-299-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11463
История
- — Добавяне
31
С наближаването на покрайнините на Стокхолм движението става все по-интензивно. Пред предното стъкло на колата на Юна се вихрят снежинки, но само за да изчезнат миг по-късно, стопени върху влажния асфалт на магистралата.
Всеки път, когато си спомня как беше уредил смъртта на Сума и Луми, за да им подари нов живот, той се изпълва с огромна болка. Нилс Олен беше човекът, който тогава му помогна — макар и крайно неохотно. Съдебният патолог разбираше, че постъпват правилно — ако приемеха, че съучастник действително съществува. Но ако предположението на Юна се окажеше невярно, това щеше да бъде грешка в невъобразими мащаби.
С течение на годините това съмнение беше легнало върху крехките рамене на патолога като дълбока тъга.
Край страничните стъкла на колата профучава оградата на Северното гробище и напомня на Юна за деня, в който спуснаха в земята урните с прахта на Сума и Луми. Дъждът се стичаше по копринените панделки на поднесените венци и барабанеше по черните чадъри на присъстващите.
А след това и Юна, и Самуел продължиха да търсят, но всеки сам за себе си. Двамата бяха престанали да поддържат връзка. Разделени бяха от различните си съдби. Единайсет месеца след изчезването на семейството му Самуел Мендел се отказа и се върна на служба. Изгубилото му надежда сърце изтрая едва три седмици. Рано сутринта в един слънчев мартенски ден той замина за лятната си вила. Слезе до красивия плаж, където някога синовете му толкова много обичаха да плуват, извади служебния си пистолет, зареди го с един патрон и се застреля в главата.
Когато научи от шефа си за смъртта на Самуел Мендел, Юна се вцепени.
Юна никога не беше допускал, че губи семейството си завинаги. Знаеше, че трябва да се въздържа от срещи с тях, че за известно време не бива да ги вижда и докосва. Даваше си сметка, че това положение може да се задържи с години. Но беше напълно убеден, че ще успее да открие съучастника на Юрек Валтер и да го арестува. Ала ето че десет години по-късно напредъкът му по случая беше точно толкова, колкото и през първите десет дена. Единственото доказателство за съществуването на съучастника беше изпълнението на пророчеството на престъпника за Самуел и семейството му.
В официалните документи не фигурираше никаква връзка между изчезването на близките на Самуел Мендел и Юрек Валтер — беше отбелязано като инцидент. Криминален инспектор Юна Лина беше единственият, който вярваше, че Ребека, Йошуа и Рубен са били отвлечени от съучастника на Юрек. Продължи да бъде убеден в правотата си даже когато започна да приема, че никога няма да залови втория от групата.
Най-важното от всичко обаче бе, че съпругата и дъщеря му бяха живи.
Престана дори да говори за случая, защото не можеше да пренебрегне вероятността да е подложен на постоянно наблюдение. Съдбата го беше орисала да живее в абсолютна самота. Годините минаваха и измислената смърт на Луми и Сума започваше да изглежда все по-реална и по-истинска.
Юна наистина беше изгубил своето семейство.
Юна спира зад едно такси пред главния вход на болница „Сьодермалм“, излиза от колата си и под обилно сипещия се сняг тръгва към въртящата се стъклена врата.