Ларш Кеплер
Пясъчния човек (70)

69

Агнес е седнала на пода, облечена в синя пижама на пчелички. Стиснала е малката кукленска четка за коса и опипва космите й един по един, сякаш ги брои. Андерш седи пред нея, държи нейната кукла Барби и чака.

— Среши косата на куклата — казва по едно време.

Агнес не го поглежда. Продължава да опипва всеки отделен косъм от бялата четка, ред след ред, бавно и напълно концентрирано.

Бащата знае, че дъщеря му не играе спонтанно като другите деца. Трудно й е да проумее какво виждат и мислят останалите. Никога досега не е кръщавала куклите си. Само проверява механичните им характеристики, като върти насам-натам ръцете, краката и главите им. Но от курсовете, организирани от Асоциацията на аутистите и болните от синдрома на Аспергер, е научил, че тя може да бъде тренирана да играе, ако отделните части на играта бъдат разделени и поднесени последователно.

— Агнес — подканя я той, — среши косата на куклата!

Детето спира да брои космите на четката, изнася напред ръката си и прокарва четката през русата коса на куклата си. После повтаря това движение още два пъти.

— Виж колко хубава изглежда сега, нали? — усмихва се Андерш.

Агнес започва пак да брои космите на четката.

— Видя ли колко хубава я направи? — пита бащата.

— Да — отговаря детето, без да вдига поглед.

Андерш се пресяга към една кукла Синди, но преди да е успял да каже каквото и да било, Агнес протяга ръчички и започва да й реше косата. С усмивка.

Три часа по-късно, когато Агнес вече дълбоко спи, Андерш се настанява на дивана пред телевизора и си пуска „Сексът и градът“. Отвън снегът се сипе на парцали сред жълтеникавата светлина на уличните лампи. Петра е на служебен банкет. Колежката й Виктория я беше взела в пет часа оттук. Тя беше обещала на съпруга си да не закъснява, но вече наближава единайсет вечерта.

Андерш отпива от студения си чай и изпраща на Петра текстово съобщение, за да я уведоми, че тази вечер Агнес е сресала косите на всичките си кукли.

Уморен е, но няма търпение да й разкаже за извънредното заседание в болницата тази вечер и как той бе поел доброволно отговорността за строго охраняваното психиатрично отделение, и как управителният борд му беше гарантирал назначение на постоянен трудов договор.

По време на рекламите Андерш става и отива да изгаси осветлението в стаята на дъщеря си. Нощната лампичка е във формата на красиво зайче. Свети в приятна розова светлина, която хвърля меки отблясъци върху завивките на Агнес и блажено отпуснатото й личице.

По пода са разпръснати части от „Лего“, кукли, кукленски мебели, пластмасова храна, химикали, тиари за принцеси и цял порцеланов сервиз за чай. Андерш не може да проумее кога точно е настъпил този хаос. Налага му се да бъде много внимателен къде стъпва, за да не счупи нещо. Играчките тихо потракват, докато се плъзгат по дървения под. Когато протяга ръка, за да изключи нощната лампа, като че ли забелязва нож на пода под леглото.

Голямата кукленска къща на Барби препречва пътя, но въпреки това има усещането, че през малката й вратичка забелязва проблясък на стомана.

Андерш пристъпва на пръсти и се привежда под леглото. Сърцето му започва да бие лудо, когато вижда, че ножът е същият като онзи, който беше открил в килията на Юрек Валтер.

Но как е възможно! Нали беше предал ножа на Роланд Бролин?!

Агнес започва да скимти тревожно в съня си.

Андерш застава на колене и протяга ръка през пода на кукленската къщичка. Отваря широко вратичката и се пресяга към ножа. Подът изскърцва. Агнес се прокашля, докато издишва. Да, нещо наистина проблясва в мрака под детското легло. Може и да са блестящите очи на някое мече. Трудно е да се определи през миниатюрните цветни прозорчета на кукленската къщичка.

— Ооох! — прошепва в съня си Агнес. — Ох, ох, ох!

Андерш тъкмо е успял да напипа ножа, когато зърва под леглото проблясващите очи на едно набръчкано лице.

Това е Юрек Валтер! Който светкавично дръпва ръката на Андерш и започва да дърпа!

Андерш си дръпва ръката и се събужда. Едва си поема дъх, когато постепенно осъзнава, че е заспал на дивана пред телевизора. Изключва го бързо с дистанционното и седи с разтуптяно сърце.

В прозорците блясват фарове на кола. Едно такси обръща и изчезва. После някой тихо отваря входната врата.

Петра.

Андерш я чува как отива до тоалетната и пишка. Той се изправя и тръгва безшумно по посока на светлината от банята, която се разлива в коридора.