Ларш Кеплер
Пясъчния човек (101)

100

В контролната зала отеква остър, пулсиращ звук. Андерш Рьон все така не отлепва очи от монитора, показващ дневната стая. Светлината от лампата на тавана се отразява в прашното стъкло на екрана. Той се привежда напред. Вижда само двама от пациентите. Юрек стои до телевизора, Сага крачи към стаята си.

Мю е вече на крака и крещи нещо в радиостанцията за спешни случаи. Настолната лампа се претъркулва на пода, работният й стол се плъзва на колелцата си назад към шкафа. Мю крещи, че Берни Ларшон е ранен и че охранителният отряд за бързо реагиране трябва незабавно да влезе при него.

Едва сега Андерш забелязва, че Берни е скрит зад издадената част на бронираното стъкло пред телевизора, до стената. Но единственото, което се вижда, е една кървава ръка на пода. Берни сигурно се намира точно пред Юрек.

— Трябва да влезете, да! Трябва да влезете! — повтаря неколкократно Мю в радиостанцията, след което хуква навън.

Андерш сяда на стола и вижда как Юрек се навежда, сграбчва Берни за косата и го завлича в средата на стаята. Зад тях проблясва широка кървава следа.

Лекарят вижда как Лейф дава инструкции на двамата охранители пред заключената врата и в този момент към тях се присъединява и Мю.

Алармата продължава да звъни.

Лицето на Берни е покрито с кръв. Очите му неконтролируемо потрепват, ръцете му се мятат във въздуха.

Андерш заключва вратата към пациентска стая №3, а после се свързва по радиостанцията със Свен Хофман. Охранителният отряд от Отделение 30 ще пристигне всеки момент.

Някой най-сетне изключва алармата.

Радиостанцията на Андерш изпуква и той чува в нея нечие тежко дишане.

— Отварям вратата! Повтарям, отварям вратата! — провиква се Мю.

На екрана се вижда напълно безстрастното лице на Юрек Валтер. Застанал е над Берни Ларшон, който кашля и плюе около себе си кръв.

Пред дневната стая се събира голям отряд от охранители и надзиратели, въоръжени с палки. Израженията на всички са напрегнати. Външната врата се отваря. Бясно трополене.

Юрек казва нещо на Берни, навежда се над него и забива силно юмрук в устата му.

— Господи! — промърморва Андерш.

Отрядът за бързо реагиране нахлува в дневната стая и се разгръща. Юрек се изправя спокойно, изтръсква кръвта от ръката си, прави крачка назад и чака.

— Дайте му четирийсет милиграма „Стесолид“! — заповядва Андерш на Мю по радиостанцията.

— Четири ампули „Стесолид“, разбрано! — повтаря тя.

Трима от охранителите тръгват към Юрек от различни посоки с вдигнати в готовност палки. Изкрещяват му да се дръпне настрани и да коленичи на пода.

Юрек ги поглежда, отпуска се бавно на колене и затваря очи. Лейф прави светкавично няколко стъпки напред и зашеметява пациента с удар по тила. И то какъв удар! Главата на Юрек се люшва напред, последвана от тялото му. Той пада на пода и застива на място.

Вторият охранител притиска коляно о гърба на падналия, сграбчва ръцете му и ги обръща назад. Мю разкъсва защитната опаковка на нова спринцовка. Дори на монитора се вижда съвсем ясно как ръцете й треперят.

Юрек лежи по корем. Вече го държат двама охранители. Слагат белезници на ръцете му и смъкват панталоните му, за да може сестра Мю да постави инжекцията директно в мускула.