Ларш Кеплер
Пясъчния човек (110)

109

По път 267 изпреварва едно старо волво. Гумите на колата му се плъзват леко по гребена от сняг между коловозите. Включва дългите светлини и пустият път се превръща в тунел от светлина с черен покрив над белия под. Ускорява покрай полята, където снежното одеяло е започнало да придобива синкав нюанс в сгъстяващия се мрак. Оттам пътят минава през гъста гора, докато не вижда пред себе си светлините на Стекет и равнината към езерото Меларен.

Какво се е случило със семейството на психиатърката?

Юна натиска спирачките и свива надясно. Навлиза в малък жилищен квартал с покрити със сняг овощни дръвчета и зайчарници по моравите пред къщите.

Времето се влошава. Откъм езерото се сипе обилен едър сняг.

Къщата на улица „Бископ Нилс“ №23 се оказва една от последните. След нея няма нищо друго освен гора и див терен.

Домът на Сусан Йелм е голяма бяла къща с бледосини щори на прозорците и покрив с червени керемиди.

Никъде не се забелязват светлини. Снегът на алеята пред къщата е неразринат.

Юна спира край къщата и едва успял да вдигне ръчната спирачка, когато малко по-нататък от него спира патрулната кола на полицията в Упландс-Бро.

Инспекторът излиза от колата, грабва палтото и шала си от задната седалка и се облича, докато крачи към униформените си колеги.

— Юна Лина, Национална полиция — представя се, като вдига ръка.

— Елиот Сьоренстам — отвръща му единият от полицаите.

Той е с бръсната глава, кафяви очи и има малка вертикална ивица брада на брадичката.

Другият полицай е жена. Тя разтърсва здраво ръката на Юна и се представя като Мари Франсен. Има весело луничаво лице, руси вежди и високо вдигната конска опашка.

— Приятно ми е да ви видя на живо! — изрича с усмивка.

— Бързо пристигнахте — отбелязва Юна.

— След тази проверка трябва да се прибера веднага у дома, за да направя плитки на дъщеря ми Елза — обяснява приятелски тя. — Няма търпение да бъде с къдрава коса за първия ден в предучилищната утре!

— В такъв случай да побързаме! — подканя ги Юна и тримата се запътват към къщата.

— Мари се грижи съвсем сама за дъщеря си от пет години, но никога досега не си е вземала болнични, нито си е тръгвала по-рано — обажда се Елиот. — Тя е най-добрият партньор, който някога съм имал!

— Много мило от твоя страна, като се има предвид, че си Козирог — подхвърля с усмивка Мари.

Повечето къщи по улицата светят, ала номер 23 е злокобно мрачна.

— Сигурно има някакво логично обяснение — казва Юна на двамата полицаи. — Но от три месеца нито двамата родители са се появявали на работа, нито двете деца — на училище.

Ниският жив плет край пътя е затрупан със сняг, а пластмасовата зелена пощенска кутия прелива от пощенски пликове и каталози.

— Социалните служби намесили ли са се? — пита Мари.

— Да. Идвали са, но казват, че семейството е заминало някъде — отговаря инспекторът. — Да опитаме да почукаме. А после сигурно ще се наложи да разпитаме съседите.

— Престъпление ли подозираме? — пита Елиот, като оглежда девствения сняг върху алеята.

Колкото и да се старае, Юна не може да не сравнява настоящата ситуация със Самуел Мендел. Цялото му семейство беше изчезнало. Отнесени от Пясъчния човек, точно както беше предсказал Юрек Валтер. Но това тук е различно. Сусан Йелм е съобщила лично в училището, че децата са болни, и собственоръчно е подписала извинителните им бележки.