Ларш Кеплер
Пясъчния човек (69)

68

Андерш Рьон седи до голямата конферентна маса и чака. Вече е пет и половина на свечеряване. Безличната заседателна зала е пълна с обичайните членове на болничния комитет, двама представители на Обща психиатрия, тук са главният лекар Роланд Бролин и началникът на охраната Свен Хофман.

Управителят на болницата Рикард Наглер още говори по телефона, когато неговата секретарка му поднася чаша чай с лед.

От другата страна на прозореца се сипе сняг.

Управителят оставя празната чаша от чай на масата и изтрива устата си. Всички разговори замират. Заседанието започва.

— Радвам се, че всички успяхте да се отзовете толкова бързо на това извънредно заседание! — казва той. — Причината да го свикам е, че преди час получих обаждане от Комисията за управление на затворите.

Млъква и ги оглежда. Хората се наместват притеснено по столовете си. Възцарява се напрегната тишина.

— Взето е решение нашето строго охранявано психиатрично отделение да приеме още двама пациенти! — обявява Рикард Наглер. — Твърде дълго ни глезиха само с един пациент, при това кротък старец!

— Защото само дебне сгоден момент да скочи! — избоботва мрачно Роланд Бролин.

— Свиках тази среща, за да разбера дали смятате, че ще се наложат някакви нови охранителни мерки и промяна в досегашните ни процедури — казва управителят, без да му обръща внимание.

— Какви точно пациенти ни изпращат? — обажда се Андерш Рьон.

— Високорискови, естествено — отговаря управителят. — В момента единият се намира в охраняваното отделение в „Сагер“, а другият е в психиатричното отделение на „Карсуден“ след…

— Няма да стане! — прекъсва го безцеремонно Роланд.

— Нашето строго охранявано отделение е създадено да приютява трима пациенти! — изтъква управителят и го поглежда свъсено. — Времената се променят, колега! Всички сме длъжни да сторим каквото е по силите ни за намаляване на разходите и не можем да…

— Да, ама Юрек е… — започва Роланд и млъква.

— Да? Довършете, ако обичате! — подканя го управителят.

— За нас е невъзможно да се справим с повече пациенти! — изрича смело Роланд.

— Даже когато имаме задължението да ги приемем при молба от комисията?

— Даже тогава! Намерете някакво извинение и откажете!

Рикард Наглер се усмихва уморено и поклаща глава.

— Да, вие винаги сте го смятали за чудовище, но той… — започва.

— Аз не се страхувам от чудовища! — прекъсва го Роланд. — Но съм достатъчно умен да се страхувам от Юрек Валтер!

Управителят му се усмихва, а после пошепва нещо на секретарката си.

— Извинете, колеги — обажда се внезапно Андерш, — тъй като съм сравнително нов тук, бихте ли ми казали имали ли сте някакви проблеми с Юрек Валтер досега?

— Той накара Сусан Йелм да изчезне! — промърморва Роланд Бролин.

В залата се възцарява гробно мълчание. Един от лекарите от Обща психиатрия сваля очилата си, избърсва ги и после пак ги слага.

— А на мен ми беше казано, че тя е в творчески отпуск. Работи по някакъв интересен проект, доколкото разбрах, нали така?

— Само го наричаме творчески отпуск, но не е така! — отвръща Роланд.

— Много бих искал да чуя какво точно е станало! — изрича Андерш с нарастваща тревога в гласа.

— Сусан измъкна нелегално оттук писмо на Юрек Валтер, след което дълбоко съжали за това — обяснява му Роланд. — После ми се обади и си призна. Беше напълно… Как да кажа… Плачеше и настояваше, че е изгорила писмото. Беше ужасно уплашена и постоянно повтаряше, че никога повече няма да се върне тук, защото не иска да вижда Юрек!

— Сусан си взе творчески отпуск! — натъртва многозначително болничният управител.

Няколко от присъстващите се разсмиват, други се споглеждат притеснено.

Свен Хофман бързо сменя темата, като проектира върху белия екран изображение на строго охраняваното психиатрично отделение, и казва:

— По отношение на сигурността нямаме никакви проблеми да приемем още пациенти. Единствената промяна, която е необходима, е да поддържаме по-високо ниво на готовност отпреди.

— На Юрек Валтер не трябва да се позволява да общува с други хора! — настоява Роланд Бролин.

— Може, но сега ще му се наложи — усмихва се накриво управителят. Оглежда присъстващите и допълва: — Само трябва да затегнем мерките за сигурност!

— Няма да има ефект! И държа да се отбележи в протокола, че от този момент нататък се отказвам да нося отговорност за строго охраняваното отделение! Ще трябва да мине или под шапката на Обща психиатрия, или да…

— Колега, не смятате ли, че преигравате? — поглежда го управителят на болницата.

— Смятам само, че след толкова много години Юрек Валтер най-сетне дочака своя звезден миг! — провиква се дълбоко съкрушен Роланд Бролин и бързо напуска залата.

Възцарилото се неловко мълчание е прекъснато от Рьон.

— Убеден съм, че ще мога да се грижа за трима пациенти независимо от тежестта на диагнозите им! — отсича той.

Всички присъстващи го поглеждат втрещено. Управителят оставя химикалката си на масата.

— Изобщо не виждам кое му е трудното — продължава Андерш, обляга се доволно назад в стола си и поглежда към вратата, през която току-що е излязъл бившият му началник.

— Така ли? Продължете, моля! — дава му знак управителят.

— Всичко е въпрос на правилна дозировка! — отговаря младият лекар.

— Какво искаш да кажеш? — разсмива се Свен Хофман. — Да ги държим постоянно упоени ли? Няма да стане!

— Ти така си мислиш! — поглежда го Андерш с дяволита усмивка. — Нали точно това правехме в „Санкт Сигфрид“! При препълнено отделение как според теб се застраховаш срещу чести инциденти между пациентите, а?

Управителят на болницата го поглежда изпитателно. Андерш повдига вежди, свива рамене и допълва:

— Да, всички знаем, че големите дози са… е да, може би неудобни за пациента. Но ако аз отговарях за строго охраняваното отделение, не бих поел никакъв риск!