Ларш Кеплер
Пясъчния човек (153)

152

Юна Лина е седнал на задната седалка на колата си, затворил очи. Зад волана е неговият шеф Карлос Елиасон, който го кара към Стокхолм.

— Тя ще се оправи — казва Карлос. — Говорих с един лекар от Каролинската болница. Състоянието на Фелисия е сериозно, но не е критично. Не дават обещания, разбира се, но и така новината е страхотна! Лично аз съм убеден, че тя ще се възстанови и…

— Каза ли вече на Рейдар? — пита Юна, без да отваря очи.

— От болницата поеха ангажимента да му се обадят. А ти трябва да се прибереш, да си починеш добре и…

— Опитах се да се свържа с теб.

— Да, знам. Видях, че имам цял куп пропуснати позвънявания. Сигурно вече си чул, че Юрек спомена пред Сага за стара тухлена фабрика. Не че са били много в страната, но една от тях е била в Албано. Когато влязохме в гората там, кучетата сигнализираха, че е пълно с гробове. И оттогава насам сме затънали до уши в задачата по претърсването на целия район.

— Но не сте открили никой жив, така ли?

— Засега не, но продължаваме да търсим.

— Мисля, че ще бъдат само гробове — отбелязва с въздишка Юна. — А как стоят нещата в затвора? Всичко ли е наред?

— Кошмарът приключи, Юна — отвръща Карлос, — вече сме се заели с необходимото, за да накараме Комисията за управление на затворите да вземе решение за нов трансфер на Сага. В момента, в който решението излезе, ние ще я поемем и ще изчистим всичките й фалшиви досиета.

Колата стига в Стокхолм. Светлината около уличните лампи прилича на мъгла заради сипещия се сняг. До тях на светофара спира автобус в изчакване да светне зелено. През замъглените прозорци ги поглеждат изтощени лица.

— Говорих с Аня — продължава началникът на Отдела за криминални разследвания. — Намерила е данните за Юрек и брат му в папките на Комисията за защита на децата в архивите на кметството и е успяла да издири решението на Отдела за чужденците в Националния архив в Мариеберг.

— Аня е много умна — отбелязва Юна.

— Бащата на Юрек е останал в Швеция благодарение на временно разрешение за работа — продължава Карлос. — Но не е притежавал разрешение да задържи децата. След като били открити, местните отговорни лица автоматично уведомили Комисията за защита на децата и момчетата били отведени. Очевидно тогавашните власти са смятали, че постъпват правилно. Процедурата по настаняването им била ускорена, но тъй като едно от момчетата било болно, случаите им били разглеждани поотделно.

— И са ги изпратили на различни места, така ли?

— Отделът за чужденците изпратил здравото момче обратно в Казахстан, а след това съвсем друг служител върнал второто момче в Русия — по-точно в Детски дом номер 67.

— Разбирам — прошепва Юна.

— Юрек е влязъл повторно в Швеция през януари 1994 година. Възможно е по това време брат му вече да е бил в каменоломната, а може и да не е бил. Сигурно е едно — към този момент баща им вече е бил мъртъв.

Карлос паркира умело на едно свободно място на улица „Дала“, недалече от апартамента на Юна на улица „Валин“ №31. Двамата излизат едновременно от колата, тръгват по заснежения тротоар и спират пред входната врата на кооперацията на инспектора.

— Както вече споменах, някога познавах Розана Колер — въздъхва Карлос. — А когато децата й изчезнаха, аз сторих всичко по силите си, за да ги намеря, но не беше достатъчно.

— Така е, не беше — прошепва Юна.

— Разказах й за Юрек. Тя настояваше да й кажа всичко, да види негови снимки и…

— Но Рейдар не е знаел.

— Не, не знаеше. Розана смяташе, че така е най-добре. Не знам дали беше права, но… А после замина за Париж. Обаждаше ми се по всяко време на денонощието. Беше започнала много да пие.

Тук Карлос млъква и разтрива тила си с една ръка.

— Какво? — подканя го Юна.

— Една нощ Розана ми звънна от Париж. Пищеше, че била зърнала Юрек Валтер пред хотела. Но аз не й повярвах. По-късно същата нощ тя се самоуби.

— Трябваше да ми кажеш за това телефонно обаждане — промърморва Юна Лина.

— Защо? Тогава изобщо не й повярвах!

— Което доведе до страданието на много хора. Съзнаваш го, нали?

Карлос само кимва, подава му ключовете за колата и отсича:

— Хайде! Върви да поспиш!