Ларш Кеплер
Пясъчния човек (126)

125

Докато Корин говореше за учените, изпращани в изпитателния космически център в Казахстан, Юна си спомни за разговора със Сусан Йелм в полицейската кола. Точно преди дъщеря й да се разкрещи откъм линейката, той я беше попитал дали си спомня адреса от писмото на Юрек.

Сусан отговори, че адресът бил на пощенска кутия, и докато се опитваше да си спомни името на получателя, внезапно промърмори, че не било руско.

От къде на къде именно руско?

Сега инспектор Юна Лина показва служебната си карта на охраната и двамата поемат през женското отделение на затвора „Кроноберг“ заедно.

Охранителят спира пред дебела метална врата и Юна поглежда през прозорчето. Сусан седи неподвижна, със затворени очи. Устните й мърдат, като че ли тихичко се моли.

Когато вратата се отключва, тя се стряска и отваря очи. А при вида на Юна започва да полюлява горната част на тялото си. Счупената й ръка е в гипс, другата притиска стомаха й.

— Трябва да говоря с вас за… — започва инспекторът.

— Кой сега ще пази децата ми? — прекъсва го отчаяно тя.

— Те вече са с баща си — отговаря й Юна и я поглежда в изпълнените с болка очи.

— Не, не! Той не разбира! Той нищо не знае! Никой не знае! Трябва да направите нещо! Не можете просто така да ги оставите с него!

— Прочетохте ли писмото, което ви даде Юрек? — пита директно Юна Лина.

— Да, прочетох го — прошепва тя.

— До адвокат ли беше адресирано?

Тя го поглежда и дишането й се поуспокоява, когато отговаря:

— Да.

Юна присяда до нея на койката и тихо пита:

— Защо не го изпратихте?

— Защото не исках той да се измъкне оттам — отговаря смутено тя. — Не желаех да му давам и най-малкия шанс! Надали бихте ме разбрали. Никой не би могъл!

— Аз съм човекът, който го арестува, но…

— Всички ме мразят — продължава тя, без да го слуша. — Аз също се мразя. Нищо не виждах. Не исках да убивам онази полицайка, но вие изобщо не трябваше да идвате! Не трябваше да се опитвате да ме намерите, не трябваше…

— Помните ли адреса на получателя? — прекъсва я Юна.

— Изгорих писмото. Мислех, че с това всичко ще свърши. Не знам как изобщо съм могла да си го помисля!

— До адвокатска фирма ли е трябвало да бъде изпратено? — продължава да пита Юна.

Изведнъж Сусан се разтреперва и започва да вие неистово:

— Кога мога да видя децата си? Трябва да им кажа! Всичко, което направих, беше за тях! Дори да не ме разберат, дори да ме намразят…

— До юридическа фирма „Розенхане“ ли беше адресирано?

Тя го поглежда с налудничав поглед, сякаш вече е забравила за присъствието му.

— Да, същото — промърморва.

— Когато предния път ви питах за това, вие казахте, че името на получателя не било руско — казва Юна. — От къде на къде точно руско?

— Защото веднъж Юрек ми проговори на руски.

— Какво ви каза?

— Не, не издържам повече! Аз…

— Сигурна ли сте, че говореше точно руски?

— Каза толкова ужасни неща…