Ларш Кеплер
Пясъчния човек (156)

155

Андерш Рьон се приближава бавно към леглото и поставя последния колан — през гърдите й. Стяга го и я поглежда победоносно. През лявата й ръка преминава остра, парлива болка след отчаяните удари. Той остава до нея известно време, а после се премества към долната част на леглото. От носа му капе кръв и влиза в устата му. Тя чува съвсем ясно повърхностното му, възбудено дишане. Бавно и сладострастно докторът разтваря бедрата й с помощта на коланите. Тя го поглежда право в очите. За нищо на света не може да позволи да бъде изнасилена!

Той погалва прасците й с треперещи ръце и се втренчва между бедрата.

— Не го прави! — опитва се да го вразуми тя със сдържан глас.

— Просто млъкни! — изсъсква той и без да сваля очи от нея, съблича лекарската си престилка.

Сага обръща глава настрани. Не иска да го гледа. Не може да повярва, че всичко това наистина се случва.

Затваря очи и отчаяно се опитва да измисли как да се измъкне.

А после долавя някакво странно потракване изпод леглото. Отваря рязко очи и в мивката от неръждаема стомана зърва отражението на една фигура.

— Махай се оттук, копеле долно! — изревава отчаяно на насилника си.

Обаче докторът грабва бикините й, които е захвърлил на леглото, и грубо ги напъхва в устата й. Тя се опитва да изпищи, защото точно в този момент си е дала сметка какво точно означава отражението в мивката.

Юрек Валтер!

Сигурно се е скрил в стаята й, докато тя е била в стаята на Берни да търси приспивателните.

Паникьосана още повече, тя подновява опитите си да се освободи.

Чува как копчетата на ризата на Юрек потракват при допира с подпорите на леглото. Той се движи.

Едно от копчетата се къса и се търкулва по пода. С ококорени от изненада очи докторът го проследява как продължава да се търкаля, а накрая се завърта като пумпал и спира.

— Юрек! — промърморва в мига, в който една ръка сграбчва крака му и го дръпва на пода. Андерш удря тила си и изохква, ала успява да се претърколи по корем и да се отдалечи с пълзене.

„Бягай! — мисли си Сага. — Заключи вратата и викай полиция!“

Но Юрек се претъркулва, излиза изпод леглото и скача на крака едновременно с доктора. Андерш хуква към вратата, но Юрек се озовава там първи.

Сага се опитва да изплюе бикините, които са напъхани в устата й. Кашля, поема си дълбоко дъх и усеща, че започва да й прилошава.

Андерш Рьон се спъва в захвърления пластмасов стол и отстъпва назад, втренчен уплашено във възрастния пациент.

— Не ме наранявай! — прошепва умолително.

— Не искаш, така ли?

— Моля те! Ще сторя всичко което кажеш!

Юрек Валтер се приближава бавно към доктора и напълно безстрастно изрича:

— Ще те убия, момчето ми! Обаче преди това ще ти причиня неописуема болка!

Сага се опитва да изкрещи през напъханите в устата й бикини и да се освободи от усмирителните колани.

Не може да проумее какво се случва, защо Юрек се е скрил в нейната стая, защо е променил плановете си.

Докторът само клати глава и отстъпва назад, вдигнал отбранително ръце пред гърдите си.

Обилна пот струи по лицето му.

Юрек го следва бавно. А после най-неочаквано сграбчва едната му ръка, събаря го на пода и с неподозирана за тялото и годините му сила забива обувката си съвсем близо до рамото му. Чува се силен пукот и докторът започва да пищи. С военна прецизност Юрек дръпва ръката в противоположната посока и я завърта рязко. Напълно откъсната от ставата, тя увисва само на мускули и кожа.

Вдига доктора на крака, подпира го на стената и му удря няколко шамара, за да не изпадне в безсъзнание. Извадената от ставата ръка почернява от вътрешния кръвоизлив. Жертвата вече реве като дете.

Сага усеща, че се задушава от липса на въздух. Въпреки това някак си се намества на една страна и започва да дърпа лявата си ръка толкова силно, че й причернява. За щастие коланът се поотпуска. С една свободна ръка тя най-сетне успява да извади бельото от устата си и да си поеме нормално дъх.

— Сега не можем да избягаме — обяснява на Юрек. — В стаята на Берни нямаше никакви приспивателни.

Ръката, която току-що е успяла да измъкне, я заболява ужасно. Тя няма представа дали е счупена, или само изкълчена, но пръстите й буквално парят.

Юрек започва да претърсва дрехите на младия лекар, намира ключовете за вратата на килията и ги пуска в своя джоб. После поглежда към Сага и подхвърля:

— Искаш ли да гледаш как ще му откъсна главата?

— Не го прави, моля те! Няма нужда от това, нали?

— В живота рядко има нужда от нещата, които се случват — отвръща спокойно Юрек и сграбчва врата на доктора.

— Почакай!

— Добре, ще почакам. Но за не повече от две минути. И само заради теб, малка полицайке!

— Какво искаш да кажеш, Юрек?

— Единствената грешка, която допусна, беше, че счупи само един от пръстите на Берни — отговаря той, докато вади пропуска на Андерш Рьон.

— Смятах да го убия бавно — пробва се тя, макар да знае, че вече няма никакъв смисъл.

Юрек зашлевява нова плесница на доктора и отсича:

— Единственото, което ми трябва, са двата кода!

— Кодове ли… — фъфли Андерш Рьон. — Не си спомням…

Сага се опитва да отпусне и другите колани, но пръстите на лявата й ръка са толкова травмирани, че й е невъзможно да го направи.

— Но от къде на къде ти хрумна, че съм ченге? — подвиква на Юрек.

— Благодарение на него успях да изпратя едно писмо! — отвръща той, като кимва към жертвата си.

— О, неее… — изскимтява докторът.

— Бях сигурен, че след като Микаел Колер-Фрост избяга и ако бъде открит жив, полицията ще прати тук някого от своите.

Докато говори, Юрек продължава да претърсва джобовете на Андерш Рьон. Намира телефона му, хвърля го на пода и го смачква под обувката си.

— Но защо…

— Сега нямам време! — махва й с ръка той. — Отивам да унищожа Юна Лина!

Сага вижда как Юрек Валтер извежда доктора от килията й. Чува стъпките им по коридора, после звука от плъзването на картата през четеца, тоновете на клавиатурата при набирането на кода и накрая жуженето на автоматичната ключалка.